Пол Зюсман - Лабиринтът на Озирис

Бен Рои повдигна вежди. Момичето изглеждаше по-скоро на трийсет.

— Не може ли да й се намери дом със съчувствени съседи?

— О, я стига? Кога неевреин е получавал статут на хуманитарна жертва в тази страна? Не, единствената й надежда е да се намери някой, който е готов да се ожени за нея. А като знам що за хора си падат по бивши проститутки, животът й едва ли ще стане по-добър от подобно решение.

Тя въздъхна, обърна се и продължи по стълбите, които свършваха в просторно офис помещение. Други три жени седяха зад бюра. Бяха от персонала, ако можеше да се съди по възрастта и външния им вид. Освен охранителя при портата, не бе видял друг мъж на територията на приюта. И това едва ли беше изненадващо.

Хилел помоли една от жените да им донесе кафе и го въведе в по-малък кабинет със скосен таван и широк прозорец с изглед към покривите на Петах Тиква. Посочи му един стол и кацна върху бюрото срещу него, като поклащаше крака.

— И така — рече тя. — Ривка Клайнберг. Какво мога да ви разкажа за нея?

За момент погледът на Бен Рои се задържа върху снимките в рамки, окачени зад бюрото — Хилел се ръкува с Хилъри Клинтън, Хилел получава някаква награда от Шимон Перес, Хилел в компанията на мъж и момиче, вероятно съпруг и дъщеря, което го изненада — незнайно защо, бе решил, че е несемейна. После извади бележника си и се залови за работа.

— Редакторът й ми каза, че е посетила приюта — започна той и обърна на нова страница.

Хилел кимна.

— Обади се преди около четири седмици. Каза, че подготвяла материал за трафика, и попита дали може да дойде и да огледа.

Замълча за момент.

— Мислите, че е била убита заради това ли? — попита тя. — Заради статията?

Бен Рои кимна неопределено.

— На този етап вземаме предвид всички възможности.

— Не бих се изненадала — каза тя. — Трафикът на хора е голям бизнес, както несъмнено знаете. И онези, които го въртят, не обичат да им клатят лодката. Особено руснаците — те контролират осемдесет процента от търговията и не са хора, които позволяват ей така да си пъхаш носа в работата им.

Бен Рои се загледа в бележника. Пак руската мафия. Появяваше се къде ли не в този случай. Отбеляза си да предаде това на Пинкас, който беше поел руснаците.

— Значи е посетила приюта — продължи той. — И е разговаряла с вас.

— Точно така.

— За какво?

— За какво ли не — откъде са момичетата, как попадат в Израел, какво се случва с тях, когато се озоват тук, какво се прави по въпроса. Прекара цял ден с нас, а седмица по-късно разговаряхме по телефона. Не беше най-общителният човек, когото съм срещала, но определено й пукаше за работата й. И беше чудесна с момичетата. Истински състрадателна.

Бен Рои си спомни думите, с които го изпрати Мордехай Ярон: „Изпитваше инстинктивно съчувствие към страдащите. Може би защото тя самата страдаше много.“

— Имаше ли нещо конкретно, което е искала да обсъдите? Някаква специфична гледна точка?

— Разговаряхме много за това какво прави правителството, за да се справи с проблема — каза тя, извади ластик за коса от джоба на ризата си и го опъна с пръсти. — Или по-скоро какво не прави. До неотдавна не отговаряхме дори на минималния стандарт на Държавния департамент на САЩ за борба с трафика на хора. Що се отнася до нагласата, повечето от нашите политици още са в дивото средновековие. Както и повечето полицаи, ако трябва да сме честни. Сякаш всички си мислят, че да те заключат в някакъв бордей и да те принуждават да правиш секс с двайсет души на ден е нещо като съзнателно избрана работа.

Бен Рои се размърда неловко. Беше минал кратък курс в Академията по въпроса и много добре познаваше нагласата, за която говореше тя. Не му се искаше да задълбават в тази посока, затова продължи нататък.

— Нещо друго? — попита. — Госпожа Клайнберг да е проявявала интерес към някакви други области?

— Спряхме се надълго и нашироко върху демографията на трафика — каза Хилел, като продължаваше да си играе с ластика. — Откъде са момичетата, как все повече израелски момичета са принуждавани да влязат в бизнеса и да запълват празнините, след като вече няма много чужденки. Искаше да знае и всичко за играчите, особено за крайно ортодоксалните. Те са голям пазар. Бордеите са пълни с тях през петъците, изпускат парата преди шабат.

Хилел потръпна от отвращение.

— Освен това зададе много въпроси за каналите за трафик — добави тя, събра косата си назад и я върза на опашка. — Особено за египетския канал.