Пол Зюсман - Лабиринтът на Озирис

— Преди няколко години, когато се срещнах за първи път с Ариех, той ми даде това — рече Халифа. — Оттогава го пазя като очите си. Но сега мисля, че има по-добро място за него.

Отвори кутийката. Вътре, върху подложка от плюш, имаше малка сребърна менора на верижка. Същата, която Ариех Бен Рои носеше навремето. Халифа я извади и нежно я надяна през главата на бебето.

— Ето. Точно като баща си.

Бебето нададе могъщ рев.

— Точно като баща си — потвърди Сара.

Постояха малко, докато тя успокои детето. После усетиха, че има нужда да остане малко сама, само с бебето и Бен Рои, затова се извиниха и се отдръпнаха. Покрай гробището минаваше път и решиха да се разходят по него до върха на хълма, от който се откриваше забележителна гледка към Стария град. Бата и Юсуф изостанаха да позяпат някаква градина с птичарник, пълен с пъстропери птици. Халифа и Зейнаб повървяха още малко и седнаха на една ниска стена. Пред тях Куполът на скалата блестеше в златно под лъчите на утринното слънце; около него, скупчени като в кошара между градските стени с техните огромни каменни блокове, надничаха покриви, куполи, кули и тук-там по някой кипарис. Бяха толкова нагъсто, че не можеше да се каже къде свършва едната постройка и къде започва следващата.

Тук имаше напрежение и Халифа го знаеше. Гняв, негодувание, горчилка и омраза. Имаше си собствено мнение кой е прав и кой крив в тази ситуация. Погледнато оттук обаче, всичко изглеждаше тихо и мирно. Всички препирни приличаха на спор на детска площадка.

И независимо кой прав и кой крив, Бен Рои беше приятел. Добър приятел. В това имаше урок. А също и надежда.

Няколко минути просто седяха мълчаливо, клатейки крака, загледани как точно под тях няколко облечени в черно фигури се поклащаха напред–назад пред една гробница. После Халифа прегърна жена си през кръста и я привлече към себе си.

— Липсва ми — тихо рече той. — Али. Толкова го обичах.

— Обичаш го — поправи го тя и се притисна към него. — Той е тук. Винаги ще бъде тук.

Халифа кимна.

— Добре сме, нали?

— Разбира се, че сме добре. Ние сме отбор Халифа.

Той се усмихна и се обърна да я целуне, но беше прекъснат от движение зад тях — Бата и Юсуф идваха. Задоволи се само да духне шеговито в ухото й. Децата седнаха при тях върху стената и всички се хванаха за ръце. Отново замълчаха; никой не изпитваше нужда да говори, просто бяха щастливи, че са заедно. Със семейството. После Юсуф вдигна ръка и посочи.

— Виж, тате. Някой е пуснал хвърчило.

Над скупчените покриви на Стария град мъничък червен триъгълник трептеше и танцуваше на вятъра. Погледаха го известно време. И запяха в един глас.

Преводът беше толкова нелеп, че успяха да изпеят само половин куплет, преди и четиримата да избухнат в смях.

Paul Sussman

The Labyrinth of Oziris, 2012

Издание:

Пол Зюсман. Лабиринтът на Озирис

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2012

ISBN: 978-954-655-342-3

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/text/33948

Последна корекция: 27 март 2015 в 09:23

Вид речна риба — Б.пр.

Зъл дух от арабския фолклор, който обитава гробища и яде трупове — Б.пр.

Множество, гмеж (гр.) — Б.пр.

Поздрав на иврит. — Б.ред.

Говорите ли иврит? (ивр.) — Б.ред.

Какво е това? (фр.) — Б.ред.

Административна единица във Франция и в повечето френскоговорещи държави — Б.пр.

Какво искате? (фр.) — Б.ред.

Израелско бойно изкуство — Б.пр.

Големиятхуйнадюи69 — Б.пр.

Защитен файл в NT системите, съдържащ паролите и имената на потребителите — Б.пр.

Израелски отбранителни сили — Б.пр.

Храмовият хълм или Благородното светилище — най-свещеното място за юдейската религия и второто по значимост място за исляма. — Б.ред.

Голда Меир (1898–1978), израелски политик, министър-председател (1969–1974) — Б.пр.

Опростено йероглифно писмо, използвано в папируси, неофициални надписи и т.н. — Б.пр.