Пол Зюсман - Лабиринтът на Озирис

Барън стана на подутите си крака и се затътри напред с помощта на стойката си. Чуха се аплодисменти, хриптене и кашлица, когато старецът свали маската. По високоговорителите се разнесе остър стържещ звук, докато нагласяше микрофона. После заговори.

Само дето не говореше. Или поне Халифа не чуваше неговия глас. Коленичил, с приклад на рамото и пръст на спусъка, загледан през оптичния мерник, с целия свят, свит в тристаметровото разстояние между дулото и целта, на частица от секундата, преди да стреля, в главата му изведнъж ясно звънна съвсем друг глас.

Хвани ме, татко! Хвърли ме нагоре име хвани!

Затвори очи и моментално ги отвори отново.

Завърти ме! Завърти ме в кръг!

Тръсна глава, опита се да блокира гласа, да остане съсредоточен.

Аз ще съм на вратата, татко. Ритай.

Гласът не можеше да бъде накаран да замлъкне.

Моля те, хайде в „Макдоналдс“! Моля те! Моля те!

Сведе глава и свали пръст от спусъка. Остана така за момент. Потта пареше в очите му, сърцето му туптеше яростно, дишаше плитко и бързо. После отново вдигна глава и се прицели.

Спечелих награда в училище!

Тялото му сякаш се сгърчи в спазъм.

Ти си най-добрият детектив в Египет, татко!

Имаше нещо в гърдите и в гърлото му. Звук, идващ дълбоко отвътре. Не ридание или давене. Нещо по-дълбоко. Надигаше се от самата му сърцевина. Опита се да го пропъди, вдигна глава и отново се прицели в Барън. Но сега зазвучаха и други гласове. Започнаха да се тълпят в главата му. Викаха към него.

Не мога да те позная. От двайсет години съм с теб, а изведнъж не мога да позная собствения си съпруг.

Да защитя семейството си, децата си. Това е най-големият дълг на един мъж.

Ти си най-добрият, татко.

Обич моя, светлина моя, живот мой.

Хвани ме!

Най-добрият човек на света.

Завърти ме!

Онова, което правиш, идва от добротата в сърцето ти.

Мога да изям цели два „Биг Мак“!

И накрая, най-силно, заглушавайки останалите:

Той е в мир. Сияе златна светлина и Али е в мир в нея. Никога не забравяй това.

Нещо се надигна вътре в него. Пак ли този звук? Само че сега не бе само звук. А по-скоро… изпарение. Мрак. Пълен мрак, като в Лабиринта. Течеше през него. Тялото му се разтърси, устата му се отвори, сякаш повръщаше, макар че от нея не излезе нищо. И в същото време имаше чувството, че всичко излиза навън. Още и още, все повече и повече, неудържим порой от пълен мрак, надигащ се като петрол от кладенец.

И изведнъж всичко свърши така внезапно, както бе започнало. Беше коленичил с пушка в ръце и пръст на спусъка, прицелил се в подобната на канара глава на Барън. Всичко беше както преди. И в същото време съвсем различно. Нещо беше пресъхнало. Махна пръста си от спусъка, завъртя внимателно пушката и я положи на земята, примигвайки бързо, сякаш току-що бе сънувал особено жив сън и не знаеше дали всичко, което си мислеше, че се е случило, наистина се е случило.

Остана да клечи на издатината и неясното ръмжене на Барън достигаше до него от високоговорителите в Долината. Луната сякаш беше кацнала на върха Курн. Накрая той бавно свали оптичния мерник, махна пълнителя и прибра всичко в платнената торба. Дръпна ципа и се изправи.

Бяха извършени ужасни престъпления. Едва ли щеше да бъде въздадена справедливост, освен ако Аллах най-неочаквано не извършеше някакво зрелищно чудо. Светът си оставаше толкова мрачно място, каквото е било винаги.

И в същото време най-неочаквано, подобно на онзи уард-и-нил, който бе спасил живота му, макар не и живота на скъпия му приятел, Халифа изведнъж откри, че има мъничка светлина. Надежда. Лъч, който да го води в нощта. И той знаеше къде да го потърси.

Метна торбата на рамо, обърна гръб на Долината на царете и закрачи по дългия път към дома.

Йерусалим

Йоел Регев се надигна, когато програмата за възстановяване изплю паролата, която търсеше. „Менора 3“. Не можеше да се нарече дори слаба, на програмата й бяха нужни по-малко от пет минути, за да я открие. Би трябвало да се очаква, че един полицай ще бъде по-предпазлив с тези неща, но това не беше негова грижа. Нищо не беше негова грижа. Правеше го само защото Дов го беше помолил, беше казал, че е важно. Въведе паролата и щракна върху ОК.

— Вътре си — каза той, когато екранът светна.

Зиски излезе от кухнята, където правеше кафе. Регев освободи стола пред компютъра.

— Не е нужно да ти казвам, че е адски незаконно да хакнеш полицейски компютър.