Пол Зюсман - Лабиринтът на Озирис

— Ами „Немезида в действие“? По-късно ставало ли е дума за тях?

Ярон поклати глава.

— Да ги е споменавала във връзка с нахлуване в офис в Тел Авив?

Отново поклащане на глава.

— „Барън Корпорейшън“?

Същият отговор.

Бен Рои не се отказваше, опита от всеки възможен ъгъл. Редакторът не можеше да добави нищо към онова, което вече му беше казал, и накрая Бен Рои се предаде. Важно беше, усещаше го, това бе поредният важен елемент за разбиването на загадката около убийството на Ривка Клайнберг. За съжаление, подобно на всички други важни елементи, на които бе попадал дотук, този не го приближи към разбирането, още по-малко към разрешаването на случая. Тъкмо обратно, сякаш усложни и без това дяволски трудния алгоритъм. Преди три години Ривка Клайнберг бе проявила интерес към „Немезида в действие“. Няколко дни преди убийството й групата внезапно отново се появила на радара й. Засега можеше да каже само това. А то не беше кой знае колко.

Разговорът продължи още половин час, но не изскочи нищо друго. Накрая Бен Рои се предаде. Ярон направи справка в мрежата и намери телефонния номер на приюта „Хофеш“. След това сложи няколко списания в найлонов плик, връчи го на Бен Рои и изпрати детектива до улицата.

— Странно — каза той, докато слизаха. — Но разговорът с вас ми помогна да си дам сметка колко малко познавам Ривка. Бяхме приятели четирийсет години, а ето че в представата ми за нея имало огромни бели петна. Тя винаги държеше нещата разделени. Подреждаше света си в различни кутии, държеше всяка отделно от другите. Явно съм бил в кутията за журналистика и политика. Ако искате да знаете какво мисли за споразуменията от Осло. Кадима. Перес, Нетаняху — няма проблем, мога да ви кажа. Но тя е имала и друга страна, която никога не съм зървал. Знаете ли, никога не съм стъпвал в дома й. — Той сви рамене. — Може би не съм й бил толкова близък приятел, колкото съм си въобразявал.

Стигнаха партера и Ярон отвори вратата.

— Ако решите да се абонирате, ще ви предложа добра отстъпка — рече той.

— Ще ви се обадя — каза Бен Рои. — Точно в момента имам други…

— Разбира се, разбира се. Не се опитвам да ви привлека във вярата, а само да ви обвържа. Като че ли вече никой в тази страна не иска да се обвързва. Все едно сме изгубили желанието си да мислим.

Стиснаха си ръцете и Бен Рои излезе на улицата. Канеше се да си тръгне, когато Ярон се пресегна и хвана ръката му.

— Ривка беше добър човек, детектив. Можеше да е ужасяваща, ако не е в настроение, но в сърцето си беше добър човек. Справедливостта означаваше много за нея, бореше се за потиснатите, помагаше на хората в беда. Можеше да ви нарече по най-ужасен начин, ако промените и една думичка в материала й, а после да изпразни портмонето си за някой наркоман или просяк на улицата. Изпитваше инстинктивно съчувствие към страдащите. Може би защото тя самата страдаше много. Беше я грижа. Наистина я беше грижа. Моля ви, направете всичко по силите си за нея.

Задържа ръката му за момент, после кимна и изчезна в сградата. Бен Рои си тръгна. Измина сто метра и изхвърли списанията в една кофа за боклук. Обвързването трябваше да почака. Имаше убийство за разследване.

Луксор

„Мамка му, Халифа, спести ми поредната си смахната конспиративна теория! Витаеш в облаците — винаги си го правел и винаги ще го правиш! Проклет мечтател!“

По този начин щеше да реагира главен инспектор Абдул ибн Хасани до неотдавна, ако Халифа беше отишъл при него с новината за заговор за прогонване на коптите от Източната пустиня.

Двамата открай време не се погаждаха, още от постъпването на Халифа в Луксор. Раздразнителен, груб, лишен от въображение, началникът никога не позволяваше на подчинения си по-свободен подход към работата, не допускаше готовността му да се довери на инстинкта да вземе връх над правилника. От своя страна, Халифа винаги се дразнеше от мнението на шефа си, че най-сигурният начин да получи най-доброто от хората си е като ги заплашва и им крещи. Не понасяше маниакалната му привързаност към процедурите и най-вече факта, че основният му приоритет като че ли не беше толкова решаването на случаите, колкото те да бъдат решени по начин, който напълно да съответства на безпогрешните наръчници на египетската полиция.

Оценката му не беше съвсем справедлива — макар и кон с капаци, Хасани познаваше добрия детектив, когато го видеше, и дори с неохота беше поотпуснал юздите му през годините. Въпреки това отношенията им си оставаха леко напрегнати и ако искаше да накара началника си да даде задна, най-сигурният начин бе да го накара да слуша измишльотини за заговори и интриги. Обичайната му реакция беше суров поглед, проповед за необходимостта да се придържаш към фактите и да държиш въображението си обуздано. А ако продължаваш да настояваш на своето, избухването ти е в кърпа вързано.