Пол Зюсман - Лабиринтът на Озирис

Отне му по-малко от минута да направи връзката. Страница четири. Кратки новини. Отново „Барън“.

„Офисът на американската мултинационална компания «Барън Корпорейшън» в Рамат Хахаял е бил нападнат в сряда през нощта. Активисти на антикапиталистическа група, наричаща се «Немезида в действие», заплашили с оръжие охраната, откраднали документи и проникнали в компютърната система на компанията. Умоляват се всички, които могат да дадат повече информация, да се свържат с израелската полиция на телефон (03) 555–2211.“

Сега си спомни къде е виждал името „Барън“. Вчера, когато беше попаднал в задръстването при Яфската порта, имаше пано с художествена импресия на бъдещия път след преустройството. И надпис: „Барън Корпорейшън — горди, че спонсорираме бъдещата история на Йерусалим“.

Нямаше представа защо Ривка Клайнберг проявяваше интерес към компанията или проникването в офиса й — както и при статията за добива на злато, тук липсваше открита връзка със статията, върху която е работила. Бързо прелисти останалата част от вестника, за да види дали няма нещо друго. Нямаше и след като отново си записа бележки, той се премести на следващия четец. „Таймс“, 17 май 1972 г. На първата страница имаше снимка на мъж с белезници и заглавие „Г-н Уолас, вече извън критичния списък, се готви за голяма победа в предварителните избори в Мериленд“.

Дотук нещата вървяха сравнително бързо. А сега запълзяха. Макар и само с 28 страници, вестникът беше пълен с гъсто изписан текст — новини, прегледи, редакционни статии, писма, раждания, бракове, некролози, обяви — всичко беше толкова дребно, че очите му се умориха и главата го заболя. За момент си помисли, че е открил каквото търси на седма страница, където имаше голям материал за откриването на нова електроцентрала в Румъния. Имаше и израелска гледна точка — два абзаца в края описваха как румънският президент Чаушескусе срещнал с Голда Меир, за да обсъдят положението на палестинците и отношенията между Румъния и Израел. Несъмнено имаше връзка със случая. Някакъв инстинкт обаче му казваше, че новината е съвпадение и че Ривка Клайнберг не е търсила нея. Прочете статията два пъти, след което продължи нататък.

Близо час прехвърляше статии за какво ли не, от опита за покушение срещу губернатора на Алабама Джордж Уолас до войната във Виетнам, от работническите вълнения във Великобритания до бума в раждаемостта в Япония, от историята за някаква жена, родила осем двойки близнаци в Иран, до друга, паднала в някаква дупка в Египет. Рахил Адлер и Ашер Блум обикаляха помещението и връщаха книгите по местата им. После излязоха да хапнат, върнаха се, а Бен Рои продължаваше да седи, без да ги забелязва, без да обръща внимание на часа и на всичко, освен текста пред него. Беше чувал, че в Йерусалим има най-много хора с очни проблеми в света заради йешива студентите, които от сутрин до мрак четяха ситно изписаните свещени текстове. Бен Рои подозираше, че скоро ще допринесе за тази статистика. И въпреки това не можеше да намери нищо, което да обясни защо Ривка Клайнберг е проявила интерес тъкмо към този брой.

Накрая стигна до последната страница, призна се за победен и се отказа, приемайки, че няма да открие онова, което Клайнберг е търсила. Отново се премести и се съсредоточи върху последния вестник от списъка й — „Таймс“ от 16 септември 1931 г.

За свой ужас откри, че материалите в него са още по-нагъчкани и по-ситно изписани от изданието от 1972 г. Първите три страници изобщо нямаха статии, само безкрайна поредица от раждания, бракове, погребения и обяви, от които на човек му се насълзяваха очите. Вместо да ги чете всичките, както беше направил с предишния вестник, реши да прегледа страниците по диагонал с надеждата, че все ще изскочи нещо.

Така и стана. Най-сетне. На страница 12. „Имперски и външни новини“. Късо съобщение от три реда, вмъкнато между материали за наводнения в Китай и ураган в Белиз. Бе толкова кратко, че погледът му вече се беше плъзнал по него и бе продължил нататък, когато внезапно нещо прещрака в главата му и го накара да се върне.

Кайро, 15 септември

„Мистър Самюел Пинскър, минен инженер от Салфорд, Манчестър, е изчезнал в Луксор. Издирването му продължава.“

Беше уморен, болеше го главата и му трябваше известно време, за да се сети къде беше виждал това име. После се сети. Върна се на предишния четец с „Таймс“ от 17 май 1972 г. На екрана още се виждаше последната страница на вестника. Върна назад, до втора страница, после напред. Прегледа трета, четвърта, пета, шеста и седма страница, върна се и накрая насочи вниманието си към долния десен ъгъл на страница пета. Историята за жената, паднала в някаква дупка в Египет. Наведе се и се зачете: