Пол Зюсман - Лабиринтът на Озирис

— Откъде искате да започнем? — попита тя.

— Да кажем с вестника, който сте я видели да чете. Помните ли страницата?

— Не, но може би ще се сетя, ако я видя отново.

Тя включи машината. Отвори едната кутия, извади навития на ролка филм, зареди го и пусна първата страница. Нагласи фокуса, центрира картината и бързо прелисти напред. Страниците полетяха с невероятна скорост и се превърнаха в размазана сива ивица, помещението се изпълни с шепота на движещата се лента. Момичето намери точното издание — петък, 9 декември 2005 г. — и намали скоростта, като прелистваше страниците една по една, търсейки секцията, която беше чела Ривка Клайнберг. Запълзяха заглавия и части от заглавия („Болниците може да откажат лечение на пушачи и пиещи“, „Блеър се опитва да изолира…“ „… се спъна на пътеката“, „… се спомина тихо на 113“), и накрая образът спря на страница 66. Момичето я погледа за момент и кимна.

— Това е — рече тя. — Познах снимката. Как сте с английския?

— Добре.

— В такъв случай ще ви оставя и ще подготвя другите ролки. Така ще стане по-бързо.

Посочи му бутоните за навигация, отиде при съседната машина и започна да я зарежда. Бен Рои седна и се загледа в страницата пред него.

Имаше снимка на човек на име Джак Грубман, за когото никога не беше чувал, както и половин страница реклама за (колко подходящо) криминални аудиокниги. Статиите бяха само три. Една за индийската икономика, една за инвеститорски диспут и някакви банкови конгломерати и една за добива на злато.

Злато. Восги.

Наведе се напред и зачете.

„Букурещ. Американският суровинен и нефтохимически гигант «Барън Корпорейшън» получи 30-годишен лиценз за разработката на златната мина «Дръгеш» в западната част на планината Анусени. Регистрираната в Барбадос «Барън Корпорейшън» ще държи 95% от мината, а останалите 5% остават собственост на държавната «Минвест Дева».

Известно още от римската епоха, находището Дръгеш все още съдържа според преценките между 20 и 40 милиона унции злато с уникално високата концентрация от 35 грама на тон.

С безпрецедентен индустриален ход лицензът бе даден едва след като «Барън» предложи железни гаранции за опазване на околната среда и контрол над замърсяването. При процеса на извличане на злато от рудата има значително количество токсични отпадъци и румънското правителство се стреми да избегне катастрофата в Бая Маре от 2000 г., когато се скъса дигата на хвостохранилище и замърси голяма част от басейна на Дунав. Макар че условията на концесията в Дръгеш позволяват бързо разпадащите се токсични материали да бъдат съхранявани на място, «Барън» се наема да извозва всички дълготрайни отпадъци в заводи за преработка в Съединените щати.

«Гледаме изключително сериозно на отговорността ни към околната среда — коментира главният изпълнителен директор на компанията Майк Робъртс. — С удоволствие съобщаваме, че с Дръгеш започваме нова ера на сътрудничество между минната индустрия и опазването на природата.»

Според очакванията при максимален капацитет на работата мината ще произвежда 1,5 милиона унции злато годишно. В момента цената на златото е 525 долара за унция.“

Стигна до края и се облегна назад, озадачен. Нямаше съмнение, че Клайнберг бе търсила именно тази статия. Не само заради връзката със златото, но и защото сред купищата хартия в апартамента й имаше няколко неща за добива на злато, а също и атлас, на който беше отбелязана картата на Румъния. Защо беше търсила всичко това? Според редактора й преди смъртта си беше работила върху статия за трафика на секс робини. Бен Рои изобщо не можеше да си представи как това може да е свързано с добива на злато в Европа, макар че името „Барън“ като че ли му говореше нещо. Почеса се, мъчейки се да си спомни къде го беше чувал. Не успя и след като си взе бележки, реши да продължи нататък.

Следващият вестник — вече зареден и готов — беше „Джерусалем Пост“.

Петък, 2 октомври 2010 г. Първата страница беше пълна предимно със статии за хамацав , текущата политическа ситуация, с малко изображение на шахматна фигура и реклама в долния десен ъгъл, хвалеща равин Меир Кахане — „най-истинският, най-благородният еврейски водач на нашето поколение“. Бен Рои поклати глава, разкъсван от желанието да се изсмее на глупостта на рекламата и раздразнението, че подобен кретен се споменава на първата страница на голям национален всекидневник. После натисна бутона и започна да прелиства вестника.