Пол Зюсман - Лабиринтът на Озирис

Продължи до края на улица „Арарат“, където се озърна за последен път и се вмъкна в тясна алея, завършваща с врата и табела, върху която пишеше името Сахаркян. Натисна бутона на видео интеркома. След кратка пауза се чу звук на движещи се резета. Много резета. Вратата се отвори. На прага стоеше мъж с пистолет в ръка. Зад него имаше други двама, също въоръжени. Архиепископът кимна удовлетворено.

— Сигурно ли е?

— Сигурно е — отвърнаха мъжете в един глас.

Петросян вдигна ръка за благословия, обърна се и забърза обратно по алеята. Зад него вратата се затръшна и резетата отново бяха спуснати.

Правоъгълната модернистична сграда на територията на кампуса „Гиват Рам“ на Еврейския университет, в която се помещаваше Националната библиотека на Израел, приличаше на голям бетонен сандвич.

Ашер Блум, началник-отдел „Обслужване на читатели“, беше жива карикатура — слаб като пръчка, с дебели очила, подстриган на паница и с джинси, които бяха най-малко с два сантиметра по-къси от необходимото. Той отговаряше на всеки стереотип за библиотекар, за който можеше да се сети човек.

— Затваряме за шабат — обясни той, докато въвеждаше Бен Рои в сградата. — Дойдохме само за да приберем някои оставени книги. Разказах на Рахил за случилото, се и тя спомена бележките. Нямаше я вчера, и затова не ви се обадих по-рано.

Направи знак на Бен Рои да мине през стъклената врата и го поведе нагоре към голям открит мецанин. Читалните бяха от двете страни; цялата стена срещу стълбите беше заета от стъклопис, триптих от прозорци. Цветните панели сякаш горяха на утринното слънце и хвърляха червени, зелени и сиви петна върху покрития с килим вход.

— Прозорците на Мордехай Ардон — обясни Блум. — Нашата гордост и радост.

Бен Рои кимна — впечатлено, както се надяваше — и си погледна часовника. 10:56. Щеше малко да закъснее, но Сара го очакваше. Все още имаше време.

Пресякоха площадката и минаха през врата с надпис „ОБЩА ЧИТАЛНЯ“. Озоваха се в просторно помещение с висок таван и меко осветление, с бюра, лавици за книги и мръсни прозорци с алуминиева дограма, от които се откриваше гледка към занемарен вътрешен двор. Точно до вратата имаше Г-образно дървено гише, зад което стоеше втори библиотекар, този път далеч от всякакви стереотипи — привлекателна брюнетка с обеца на носа и възтясна тениска.

— Рахил Адлер — представи я Блум. — Тя беше дежурна последния път, когато госпожа Клайнберг е идвала при нас.

Бен Рои стисна ръката й, като се мъчеше да не се втренчва в гърдите на момичето.

— Значи сте намерили нещо? — попита той.

Момичето кимна, бръкна под тезгяха и извади смачкан лист А4.

— Госпожа Клайнберг го беше оставила при четците на микрофилми — обясни тя и му подаде листа. — Познах по почерка. Винаги оставя разни неща.

— Кога е било това?

— Миналия петък. Сутринта.

Седмица преди убийството.

— Питахте какво е търсила на микрофилмите — обади се Ашер Блум. — Решихме, че може да е важно.

Бен Рои разгледа листа. От опит знаеше, че има доказателства, които направо крещят: „Виж ме! Аз ще реша случая!“. Както и такива, които си мълчат. Този лист попадаше изцяло във втората група.

Представляваше списък. На вестници. Четири. Само заглавието и датата на публикацията. Едната записка беше за „Джерусалем Пост“ от 2 октомври 2010 г.; другите три бяха за „Таймс“ — 9 декември 2005 г., 17 май 1972 г. и 16 септември 1931 г.

— Значи е гледала тези вестници? — попита Бен Рои.

Момичето кимна.

— Знаете ли какво точно е търсила?

— Определено четеше нещо на бизнес страниците на „Таймс“. Помагах на един читател с машината до нейната и видях над рамото й. Мисля, че беше този брой.

Докосна с пръст записа за 9 декември 2005 г.

— Водеше си бележки — добави тя. — Много бележки.

— А другите три?

Момичето поклати глава.

Бен Рои погледна отново списъка, после часовника си. 11:02. Трябваше да тръгва, можеше да провери друг път. Но пък още няколко минути нямаше да са от значение. Поколеба се, професионалният интерес се бореше с личните задължения. Професионалният интерес спечели.

— Може ли да погледнем?

— Разбира се.

Библиотекарката излезе и го поведе към редица метални шкафове покрай стената в дъното на помещението. Ашер Блум ги остави и се зае да подрежда книги в количка.

Шкафовете имаха етикети с имената на вестници на английски и иврит — „Хаарец“, „Маарив“ „Йедиот Ахронот“, „Джерусалем Пост“, „Таймс“, „Ню Йорк Таймс“. Момичето взе списъка от Бен Рои и огледа надписите, после започна да отваря шкафове. Всеки беше пълен с прилежно подредени картонени кутии с микрофилми, всяка с датите на публикуване. Момичето взе търсените, занесе ги до един от четците наблизо и седна. Бен Рои застана зад нея.