Пол Зюсман - Лабиринтът на Озирис

Бен Рои не го слушаше. У жертвата не бяха намерили ключове. Което означаваше, че ако някой беше влизал в апартамента, имаше голяма вероятност…

Извади телефона си, звънна на Леа Шалев и й каза веднага да изпрати криминалисти. Както и униформени, за да снемат показания от обитателите. След това взе ключовете от домоуправителя и отключи сам апартамента, като внимаваше да не докосва нищо. Още щом открехна вратата, го лъхна миризма на мръсни дрехи и котешка тоалетна.

— Ой вей — промърмори г-н Давидович.

Пред тях имаше мрачен коридор, застлан с линолеум, с полуотворени врати от двете страни и нещо като дневна в дъното. Насред коридора седеше дебела котка на жълти, кафяви и черни петна, със звънче на врата. Тя ги изгледа и изчезна в дневната със силен звън.

— Това е лайнометът — намръщено обясни Давидович.

На стената имаше копче за осветлението и Бен Рои извади кърпа от джоба си и внимателно го натисна. Огледа се. После благодари на домоуправителя за помощта, влезе и затвори вратата. На площадката Давидович мърмореше нещо за котки, наеми и как страната се е понесла по лайняната река.

Първото, което порази Бен Рои, бяха мерките за сигурност. Освен шпионката и двете подсилени брави, от тази страна на вратата имаше верига, две резета (горе и долу) и сълзотворен спрей на рафта до входа. Клайнберг явно беше уплашена жена.

Продължи по коридора, като побутваше вратите с крак. Жилището беше истинска кочина. Кочина на мърляв собственик, помисли си той, а не безпорядък, оставен от някой, който е влязъл с взлом. Макар да не беше напълно сигурен. В кухнята имаше чинии с недоядена котешка храна, пълна котешка тоалетна в банята, разхвърляни по пода дрехи в едната стая и купчини картонени кутии в другата!

В дневната, играеща ролята и на кабинет, хаосът беше още по-голям. Всеки сантиметър беше покрит с купища листа, книги, списания и вестници. Същинска летяща бомба, както беше описал Натан Тират журналистическите й умения. Явно същото можеше да се каже и за качествата й на домакиня. Щяха да минат дни, докато прегледат всичко това. Или седмици. Много седмици.

— Мамка му — промърмори той, докато оглеждаше бъркотията.

Остъклена врата с вратичка за домашни любимци водеше към балкон. Котката се беше настанила там върху люлеещ се стол. До вратата имаше бюро. Върху него бяха натрупани купища ксерокопия и изрезки от вестници, блокче листа в кожена обложка, ролодекс, три речника, единият от които синонимен, керамична чаша с химикалки. А също и принтер с модем. Без компютър. Бен Рои клекна и погледна под бюрото. Не видя кабели като за настолна машина, което означаваше, че Клайнберг явно е работила на лаптоп. Огледа набързо апартамента, но не го откри. Сигурно беше заровен някъде и го беше пропуснал. Може да беше на сервиз. Може и убиецът да го е взел — или от тук, или от багажа й в катедралата. Инстинктът му подсказваше, че лаптопът е взет, макар че нямаше как да знае със сигурност.

Извади химикалката си и с обратния й край разрови хартиите на бюрото, като внимаваше да не докосва нищо. Имаше доста ксерокопия и изрезки за арменската общност и катедралата „Свети Яков“, което несъмнено беше свързано със случая, макар и да изглеждаше доста общо. Откри и много материали за проституцията и сексиндустрията в Израел, както и няколко брошури по темата от организация на име „Гореща линия за работници-феселници“. Имаше броеве на списанието „Мацпун, а Ам“, за което работеше Клайнберг; атлас, в който беше отбелязана картата на Румъния; отделни карти на Израел и Египет; множество изрезки за какво ли не, от хакване на компютри до британски военни награди, от психология на насилието над деца до добива на злато (по тази тема имаше три неща). Всичко изглеждаше абсолютно разхвърляно, без никаква връзка. Дори да имаше някакви улики, той нямаше представа какви са те и как да ги тълкува. Като прословутата игла в купа сено. Даже по-лошо — да търсиш игла в купа сено, без да знаеш как точно изглежда една игла.

— Мамка му! — повтори той.

В продължение на половин час претърсва останалата част от стаята с нейните книжни лавици от пода до тавана и шкафове, преливащи от още листа и изрезки. След повърхностния оглед премина към спалнята. Неоправено легло, дрехи навсякъде по пода, няколко шишенца за хапчета по шкафчетата, детска рисунка на жена с дълга руса коса, залепена с тиксо на стената, нарисувана с водни бои върху светлосиня хартия.

На нощната масичка имаше три фотографии в рамки, единствените, които беше видял в апартамента. Наведе се, за да ги разгледа по-добре.