Пол Зюсман - Лабиринтът на Озирис

Станаха и отидоха в дневната. Плачеше детето без ръце, което сега бе поставено в края на един диван като голяма счупена кукла. Момиче е, помисли си Халифа, макар че не беше съвсем сигурен. Демиана отиде при него, взе го на ръце и го притисна към гърдите си. Плачът незабавно премина в тихо скимтене. Тя залюля детето, подаде го на младежа и поведе Халифа към стълбището. Гърбавото момче отново беше яхнало мотопеда, голямата му уста беше омазана с шоколад. Когато ги видя, то слезе и отново хвана ръката на Халифа.

— Нещо против да поразпиташ наоколо? — попита Халифа, докато пресичаха фоайето към изхода. — Може пък някой да е чул нещо.

— Разбира се. Ще ти се обадя, ако излезе нещо.

Спряха при вратата. Отвън внезапно излезе вятър и напълни въздуха с прах и песъчинки.

— Радвам се, че те видях, Демиана. И съжалявам за бюджета.

— Не се безпокой за нас — отвърна тя. — Ще се справим. Бог ще се погрижи за това.

До неотдавна Халифа щеше да й повярва. Сега не беше толкова сигурен. Неговият дом не беше единственият, рухнал през последните няколко месеца.

— Ще пусна имейли на някои хора — каза той. — Ще видя какво мога да направя.

— Благодаря ти. И кажи на Зейнаб, че мислим за нея.

Тя се поколеба, после пристъпи към него.

— Юсуф, исках да знаеш…

Той вдигна ръка, за да я накара да замълчи. Освободи другата си ръка от ръката на момчето, клекна и тупна деформираното му рамо.

— Вярваш ли във вълшебства, Хелми?

Отговор не последва.

— Искаш ли да ти покажа едно?

Момчето кимна едва-едва. Без да откъсва поглед от очите му, Халифа тихомълком извади шоколадчето „Марс“, което беше прибрал в джоба си, за да го изяде по пътя към участъка, и премести ръка зад гърбицата.

— Абракадабра! — прошепна той и се престори, че изважда сладкиша от ухото на Хелми.

Момчето се разсмя радостно. Продължаваше да се смее, когато Халифа излезе от сградата и тръгна по улицата. Този смях бе един от най-тъжните звуци, които беше чувал.

Йерусалим

Бен Рои проведе още три телефонни разговора, преди Да тръгне към апартамента на Ривка Клайнберг.

Първото позвъняване бе до редакцията на списанието „Мацпун, а Ам“ в Яфа, където беше работила. Попадна на телефонен секретар и остави съобщение с номера на мобилния си и молба някой да се свърже с него при първа възможност.

Второто бе стрелба напосоки до „Ел Ал“. Багажът в катедралата предполагаше, че Клайнберг или е тръгвала нанякъде, или се е връщала — най-вероятно първото, защото всички дрехи в сака бяха чисти. Сред тях имаше и неразпечатан комплект стягащи найлонови чорапи, което донякъде подсказваше за пътуване със самолет — майка му не би и помислила да лети без антиемболични чорапи. Имаше десетки авиокомпании и трябваше да проверят всички, ако предчувствието му за „Ел Ал“ се окажеше погрешно, но като национален превозвач тя естествено заемаше първо място. Свърза се с някой от централата, обясни положението и помоли да проверят в списъците за Ривка Клайнберг.

Последното обаждане беше до Дов Зиски. Попадна на гласова поща.

— Зиски, Бен Рои се обажда. Идентифицирахме жертвата. Искам да проследиш имейлите й и разговорите по стационарните и мобилните й телефони. Оставил съм всички детайли на бюрото ти.

Поколеба се, като се чудеше дали да не каже още нещо, да окуражи малко хлапето, както го беше помолила Леа Шалев. Не беше в стила му и след едно отсечено „до скоро“ понечи да прекъсне връзката, но отново поднесе телефона към ухото си.

— И докато си при арменците, бъди така добър да се отбиеш при архиепископ Петросян. Армен Петросян. Говорих с него и той каза, че не знае нищо, но не е зле да опиташ и ти. Интересно ми е дали ще успееш да изкопчиш нещо от него.

Отново се поколеба, накрая измърмори „успех“, грабна якето си и излезе.

Апартаментът на Клайнберг беше в кооперация на ъгъла на „Ха Ешкол“ и „Ха Амоним“, на един хвърлей от пъстрата суматоха на шук „Махане Йехуда“. Успя да си уреди превоз с патрулна кола, която пътуваше в тази посока, слезе точно на пазара и тръгна през покритите аркади. Беше петък и блъсканицата беше страшна, всички бързаха да напазаруват преди шабат — плодове, зеленчуци, месо, риба, маслини, сирене, хапах, халва — всяка сергия беше обсадена от купувачи, повечето облечени в черно харедими. Пазарът бе обект на три бомбени атаки през годините, но тълпите винаги се връщаха. И защо не — тук се предлагаха най-пресните стоки в Йерусалим.