Пол Зюсман - Лабиринтът на Озирис

— Знаете ли кога е идвала за последно? — попита Бен Рои.

— Определено беше тук миналата седмица — отвърна библиотекарят. — Видях я в общата читалня, на четците за микрофилми. Не зная дали някой колега я е виждал по-скоро. Мога да разпитам.

— Ще ви бъда благодарен — каза Бен Рои.

Помълча за момент и попита:

— Случайно да имате представа какво е търсила на четците?

Сигурно нещо от вестникарския архив на библиотеката, макар да не беше ясно какво точно. Жалко. Подобни дребни детайли можеха да се окажат решаващи за разследването. Той даде на библиотекаря номера си, ако излезе нещо друго, благодари и затвори. Амос Намир стоеше в коридора до машината за вода. Бен Рои надраска името и данните на жертвата на отделен лист и му го подаде. Докато Намир я пускаше на останалите от екипа, той се обади на Натан Тират, приятел журналист от „Хаарец“. Бяха служили в армията в Голанската бригада и продължиха да поддържат връзка след това. Бяха стигнали до споразумение — Бен Рои пускаше на Тират някоя по-странна история, а Тират му съобщаваше, ако чуе нещо интересно, което се случваше поне веднъж седмично. „И ние сме детективи, само че с по-добра граматика“ — шегуваше се журналистът.

— Разбира се, че я познавам — каза той, когато Бен Рои му спомена за Ривка Клайнберг. — Работеше тук. Защо питаш?

Бен Рои се поколеба. Знаеше, че Леа Шалев и началник Гал се надяват на малко повече спокойствие, преди пресата да е надушила историята. Но пък и нямаше съмнение, че тя ще надуши, така че беше по-добре да хвърли първата стръв на някой, който поне беше по-отзивчив към нуждите на полицейското разследване. Затова разказа на приятеля си. Само най-общите неща, колкото да получи представа.

— Винаги е имало такава възможност, предполагам — каза Тират, когато Бен Рои приключи. — Не можеше да се каже, че Ривка е популярна.

— В какъв смисъл?

— Тя беше сериозен разследващ журналист. Наистина сериозен. Изрови много боклуци, за които много хора не искаха да се научава. Създаде си куп врагове. Силни врагове.

Бен Рои се наведе развълнувано напред.

— Някакви имена?

Тират се изсмя кухо.

— Откъде да започна? Помниш ли скандала около Мелцер?

Как можеше да го забрави? Преди няколко години не слизаше от първите страници. Група парламентаристи от] Комисията за планиране бяха прибрали десетки милиони шекели от строителен консорциум, зад който стояха руснаци. Доколкото знаеше, големите риби още лежаха в Маасияху.

— Тя ли раздуха това?

— И още как. Както и историята за ИОС 12 12 Израелски отбранителни сили — Б.пр. и стрелбата на месо. Видеозаписите с изнасилванията на Хамас.

Скандалите около финансирането на Ликуд. Историята с отровната детска храна от… кога беше? Две и трета. И още много други. Палестинци, заселници, десни, леви, сили за сигурност, политици — беше вбесила всички, които можеха да бъдат вбесени. Честно казано, изненадан съм, че изкара толкова дълго.

— Да знаеш за някакви заплахи за живота й?

Кухият смях се повтори.

— Само по две на ден. В централата си ги записваха. Мисля, че рекордът беше двайсет след един материал за някакъв цадик в Меа Шарим.

Бен Рои почука с химикалка по бюрото. Беше се надявал, че ще стесни кръга на заподозрените, а от думите на Тират излизаше, че половината Израел и арабските територии са имали мотив да й видят сметката.

— Каза, че е работила при вас.

— Изхвърлиха я преди две години. Вече ще станат три.

— Причина?

— Ами, като за начало беше абсолютен кошмар да работиш с нея. Груба. Вечно спори. Вдигаше свирепи скандали на редакторите, ако посмеят да променят и една нейна дума. Крещеше с пълно гърло. Нищо против, докато носеше печалба. Но към края…

— Престанала е да носи печалба ли?

— Започна да залита по… конспиративни теории.

Чу се щракане на запалка, последвано от дълбоко вдишване — Тират палеше от цигарите си с подходящото име „Новини“.

— Имаме си название в нашия занаят — продължи той след кратка пауза. — Ловец на сенки. В общи линии се отнася за някой, който навсякъде започва да вижда тайни заговори. Историята никога не е просто история — винаги зад нея трябва да има нещо. Някаква конспирация. Нещо нечестно. Естествено трябва ти и мъничко от това, ако искаш да си добър журналист, а Ривка беше адски добра, вярвай ми. Особено когато беше по-млада. Но докато повечето предпочитаме да започнем от фактите и да видим къде ще ни отведат те, Ривка все по-често започваше с идеята, че ще открие някаква потресаваща интрига, и после търсеше факти, които да я подкрепят. Хрумваха й доста шантави идеи и на няколко пъти нагази в горещи води. Така де, всички знаем, че Либерман е шибан скапаняк, но дори аз не мога да си го представя начело на заговор за взривяването на Харам ал Шариф 13 13 Храмовият хълм или Благородното светилище — най-свещеното място за юдейската религия и второто по значимост място за исляма. — Б.ред. .