Пол Зюсман - Лабиринтът на Озирис

Той вече вървеше по коридора и дори да я беше чул, не го показа с нищо.

Ванкувър, Канада

Всеки път, когато се напиеше, Дюи Маккейб си мислеше за Денис Сандърс от „Човешки ресурси“. И всеки път, когато си помисляше за Денис Сандърс от „Човешки ресурси“, се натъжаваше и ядосваше, че не иска да излезе с него. И всеки път, когато се натъжаваше и ядосваше, изпитваше ирационална необходимост да си отмъсти.

Тази нощ (минаваше 2 след полунощ) беше много пиян, много натъжен, много ядосан и желанието за мъст го гризеше особено силно. Именно затова, докато лъкатушеше по Бюрард Стрийт след седемчасов запой в ирландската кръчма „Дунинс“ на „Нелсън“, реши да мине през офиса и да се изсере на бюрото на Денис Сандърс.

Планът започна да се проваля от самото начало. Стигна без проблеми бетонната кула на „Дийпуел Газ енд Петролиум“. Когато обаче бутна въртящата се врата, тя се оказа заключена — което и можеше да се очаква в този час. Това означаваше, че трябва да махне на охраната да го пуснат и макар да имаше пропуск, охранителят определено го гледаше подозрително — което също можеше да се очаква, имайки предвид, че беше вбесен като скункс. За момент си помисли да излезе от положението, като баламоса охраната как трябвало да изпрати спешно имейл, но когато онзи заяви, че ще се качи с него в асансьора, Дюи прие, че този път работното място на Денис Сандърс ще си остане разочароващо чисто.

За да не се излага, той се качи с асансьора до ИТ отдела на шестия етаж и все така следван от охранителя, отиде на бюрото си и включи компютъра.

— Явно имейлът трябва да е от особено спешните — каза охранителят, който носеше тюрбан и беше по-тлъст и от Дюи.

— Ъхъ — отвърна Дюи, който предпочиташе да ограничи разговорите до минимум — езикът му беше ужасно надебелял и заваляше думите.

Последва пауза, докато се зареждаше операционната система, после екранът посиня и се появи прозорецът за влизане в системата. Въведе името и паролата си: (deweysbigcock69) 10 10 Големиятхуйнадюи69 — Б.пр. като през цялото време се чудеше на кого да изпрати имейл. Поради някаква причина системата не го пускаше. Реши, че е въвел грешно името и паролата, и опита отново. Със същия резултат.

— Проблем ли има, сър? — попита охранителят, който стоеше дразнещо близо.

— Няма проблем — промърмори Дюи, докато правеше трети безуспешен опит.

Замисли се, придърпа стола и се наведе напред, за да скрие екрана. Бързо въведе името и паролата на Денис Сандърс — знаеше ги, защото беше един от тримата в офиса с администраторски права и надничаше в акаунта й всеки ден, за да види дали си пише с онзи педал Кевин Спецник. Влезе незабавно.

Започна да изтрезнява. Излезе от акаунта на Сандърс и отново опита своя. Пак без успех. Въведе името и паролата на Кевин Спецник, които също му бяха известни. Неговият акаунт също се оказа блокиран, което бе интересно, тъй като Спецник беше един от тримата администратори.

— Можете ли да се дръпнете малко? — каза той и помаха с ръка към охранителя, който вонеше на нещо пикантно и определено започваше да го дразни. — Тук става нещо и трябва да…

Почеса се по главата и се загледа в часовниците на отсрещната стена, които показваха часа във всички 16 офиса на компанията по света. В Сан Диего беше 02:22, 04:22 в Хюстън, 05:22 в Ню Йорк — прекалено рано, за да има някой на работа. Или прекалено късно, в зависимост как го погледнеш. В Лондон обаче беше 10:22. Доста по-добре. Поколеба се, вдигна телефона и набра номера, като помоли централата да го свържат с Риши Тавернър от ИТ отдела. Попадна на гласова поща. Задници.

— Проблем ли има, сър? — попита отново охранителят, чиято воня продължаваше да се долавя, въпреки че беше отстъпил няколко крачки.

Дюи не отговори. Звънна във Франкфурт, където също попадна на гласова поща. Продължи на изток с Тел Авив. Техният системен администратор пък беше в обедна почивка.

— Вече никой не си върши шибаната работа — промърмори той, погледна в указателя и набра номера на Делхи. Там успя да се свърже с някакъв тип на име Парвинд, който говореше като герой от стар черно-бял филм и му каза, че също имали проблеми със системата. Още три обаждания разкриха подобно положение в Куала Лумпур, Хонконг и Аделаида. Главата на Дюи вече наистина започна да се избистря. Извади мобилния си и прелисти списъка, намери номера и натисна копчето за свързване. Обаждаше се на шефа си, Дейл Спрингър. На стационарния му телефон у дома. Спрингър вдигна чак на единайсетото позвъняване.