Пол Зюсман - Лабиринтът на Озирис

Всички закимаха. Зиски беше извадил скъп на вид бележник с подвързия от къртича кожа и си водеше бележки.

— Съдебните медици вече са изпратили първите проби на Скопус, така че се надяваме още днес да разполагаме с повече данни. Същото се отнася и за аутопсията, казах на Абу Кабир да побързат.

— Аврам Шмелинг не може да побърза и със собствената си пикня — промърмори Намир.

Шалев подмина коментара му.

— Трябва да идентифицираме жертвата. Това е приоритетна задача. Освен това трябва да помислим какъв е бил мотивът на извършителя. Портфейлът и личните вещи на жертвата, изглежда, липсват, така че дали става въпрос най-вече за обир? Или й е имал зъб за нещо? Или просто го е ядосала, оказала се е на неподходящото място в неподходящото време?

— Някакви религиозни подбуди? — попита Бен Рои. — В края на краищата била е убита в катедралата.

— Възможно е — отвърна Шалев. — Определено е възможно. На този етап всеки е заподозрян. Който и да е нашият убиец…

— Или убийца.

Гласът беше на Зиски. Мек, възпитан, женствен. Глас на гей, помисли си Бен Рои. Ако се съдеше по погледите, които му хвърляха колегите му, те явно споделяха преценката му.

— Убиецът може да е жена — добави Зиски и вдигна поглед от бележника си. — Не знаем дали е бил мъж. Засега.

Пинкас и Перес се подхилваха. Амос Намир изглеждаше така, сякаш всеки момент ще избухне.

— Какви ги говориш, по дяволите? Доколкото чух, жертвата е тежала над двеста килограма. Как една жена…

— Забележката е основателна — каза Шалев и направи знак на Намир да млъкне. — На този етап трябва да вземем под внимание всички версии. И така, който и да е нашият убиец, има голяма вероятност това да се повтори. Трябва да действаме бързо, господа. Знам, че няма да е лесно, тъй като половината екип работи по убийството на студента, но ще трябва да се справим.

Никой не се обади. Ресурсите на участъка открай време бяха силно ограничени. Това си бе част от реалността и те бяха свикнали.

— Как върви с охранителните камери? — попита Моше Перес.

Из Стария град имаше над 300 камери, които позволяваха на полицията да държи под око всичко в най-горещите два квадратни километра в света. Случеше ли се престъпление, разследването започваше именно от тях.

— Онази над тунела на Арменска патриаршеска е засякла жертвата малко преди седем — отвърна Пинкас. — Зад нея върви някакъв, но дъждът беше силен и не може да се разгледа добре дори след увеличение. Може да е убиецът, може да е случаен човек.

— Ами онази на ъгъла на Арменска патриаршеска и Сионската порта? — попита Перес. — Тя би трябвало да следи и входа на комплекса.

— Много е далеч — отвърна Пинкас. — Нищо не може да се види, особено при онзи дъжд. Опитваме се да проследим жертвата по-отрано, да видим откъде и кога е влязла в Стария град, но това ще отнеме време.

— А вътрешните камери?

— Все още преглеждаха записите, когато си тръгнах — каза Бен Рои. — Нава каза, че ще им отнеме още два часа.

Шалев кимна и се заигра с нашивката на синята си полицейска блуза.

— Добре, да си разделим задачите. Юри, връщай се при нашите екрани и виж какво можеш да откриеш. Искам да знам всичко за движението на жертвата от момента на влизането й в Стария град. Когато дойдат записите от комплекса, с Шварц можете да прегледате и тях. Кой е дежурният по наблюдение?

— Талмон — отвърна Пинкас.

— Кажи му да ти даде двама от неговите хора. Трябват ни резултати.

— Вече го помолих. Отговори ми, че нямал свободни.

— Кажи му да намери или да си домъкне жалкия задник тук и да отговаря пред мен.

Бен Рои се усмихна. Всички се усмихнаха. Лека Шалев по принцип беше лежерна в сравнение с Игал Дорфман, следователя по убийството на студента, който беше типичен задник и се вреше навсякъде. Когато се ядосаше обаче, по-добре да не й се мяркаш пред очите.

— Искам униформени да обиколят всяко кътче на комплекса и целия арменски квартал — продължи тя. — Много униформени. Моше?

— Заемам се — каза Перес.

— В момента Клецман вади снимките, така че можеш да ги вземеш. Юри, ако успееш да намериш някакви читави кадри от камерите, те също могат да ни бъдат полезни.

Пинкас кимна.

— Амос, ти се заравяш в стари и нерешени случаи. Виж дали няма да излезе нещо сходно. И задействай информаторите си.

— Имаш ли арменци?

— Двама.

— Говори и с тях. Кой знае, може да са чули нещо.

— И аз разговарях преди малко с един познат арменец — обади се Бен Рои. — Собственикът на таверната, по принцип чува всичко. Той твърди, че е абсолютно изключено някой от общността им да е направил подобно нещо.