Пол Зюсман - Лабиринтът на Озирис

— Колко ви плащат за водата? — попита Халифа.

— Достатъчно.

— Повече от достатъчно, предполагам.

Старейшината настръхна.

— Те се обърнаха към нас. Ако не им харесва, да идат другаде. Правим им услуга.

Халифа не каза нищо, само го изгледа студено и отново дръпна от цигарата си. На стълбището се появи млада жена с поднос. Зачака с наведена глава старейшината да й махне да приближи, след което остави подноса на масата и побърза да си тръгне. Макар да носеше широка забрадка и да държеше лицето си сведено, синината на лявото око се виждаше ясно.

— Дъщеря ли ви е? — попита Сария.

— Жена — отвърна старейшината. — Други въпроси? Искате ли да знаете кога се изсрах за последно?

Детективите се спогледаха. Халифа едва забележимо поклати глава, предупреждавайки Сария да не се връзва на обидата. Някъде долу зарева камила.

— Разбрахме, че братовчедът на господин Атия също имал проблеми с водата — продължи Халифа. — Преди два месеца.

— И аз така чух.

— Вие имате ли проблеми с водата?

— Не и през последните четирийсет години.

— А преди това?

— Преди това тук нямаше село.

Халифа кимна и стана. Взе чая си от подноса, отиде до ръба на покрива и се загледа към нивите. На петдесет метра от къщата от една тръба бликаше вода и се изливаше в голяма бетонна цистерна, от която започваше мрежата напоителни канали. Освен царевицата, маслините, портокалите и берсиима, имаше ниви с молохия, черници, пъпеши, тютюн и нещо, което май беше гуава — зелен остров насред огромния жълт океан.

— Добре се справяте тук — отбеляза той.

— Харесва ни да си мислим така.

— Много вода имате.

Старейшината промърмори нещо неразбираемо.

— Господин Атия ми каза, че идвала от планините.

— Така твърдят специалистите. Ние само я ползваме. Фермери сме, а не…

Старецът се намръщи, търсейки подходящата дума.

— Геолози — подсказа Сария.

— Както и да е — каза старейшината. — Водата е добра, налична е през цялото време. Трябва да се копае много, но я има. Само това ни интересува.

— И не сте имали никакви проблеми с нея? — попита Халифа.

— Никакви. Нали ви казах.

Халифа погледа още малко, като отпиваше от чая си, после се обърна.

— И защо според вас водата на господин Атия се е развалила?

— И това ви го казах. Аллах винаги наказва неверниците. Такава е волята му.

— А мислите ли, че някой от селото може да е помогнал малко за изпълнението на божията воля?

Старейшината изсумтя, отметна глава назад и изплю гъста храчка през покрива на улицата. Устните му се изтеглиха назад, разкривайки неравни кафяви зъби, подобни на прекършени клонки.

— Защо не престанете с намеците и не говорите направо? — каза той и погледна Халифа. — Обвинявате ни, че сме отровили кладенеца им.

— Направихте ли го?

— Не сме. Ако искахме да ги прогоним, защо ще им осигуряваме вода за пиене?

Същият аргумент беше използвал и Халифа във фермата.

— Може би искате да печелите — предположи той, дръпна за последно и метна фаса в посоката, в която бе отлетяла храчката. — Да изстискате повече пари от тях.

Старейшината изсумтя презрително.

— Или някой го е направил без ваше знание?

— Аз съм старейшината. Никой в това село не смее да пръдне без мое знание. Каквото и да се е случило с онези хора, то няма нищо общо с нас. Те си живеят техния живот, ние нашия. Това не е наш проблем. Нещо друго?

Нямаше друго. Халифа зададе още няколко въпроса, по-скоро за да покаже на старейшината, че са сериозни, отколкото с надеждата да изкопчи нещо полезно. Оказа се, че братовчедът на господин Атия имал разправия с един от селяните преди две години заради някакви гълъби, но въпросът бил решен в интерес и на двете страни. Селският имам също бил от Фаршут, подобно на Атия, макар старейшината да не знаеше пътищата им да са се пресичали. В общи линии това бе всичко. Разговорът забуксува, така че детективите допиха чая си и сложиха край на срещата.

— Ще следя тази история — каза Халифа, когато излязоха на улицата, и изгледа студено старейшината. — Много внимателно ще я следя. Ако със семейство Атия се случи нещо, каквото и да е, ще се върна.

— Браво на вас — отвърна старейшината.

Двамата се качиха в колата и Сария запали двигателя.

— И между другото — каза Халифа, като свали прозореца. — Свещеният Коран изрично ни учи да уважаваме ахл ел Китаб — евреите и християните.

Старейшината сви рамене и се изплю.

— Ако ни потрябва нов имам, ще ви се обадя — рече той.