Пол Зюсман - Лабиринтът на Озирис

„Значи така се е чувствал Али — помисли си той. — Сега изпитвам онова, през което е минал синът ми. Отивам при момчето си. Отново ще бъдем заедно.“

Мисълта му донесе странно удовлетворение и тъкмо му се отдаваше и потъваше в убежището на ума си, както потъваше в морските дълбини, когато нещо го сграбчи за яката. Сякаш го изтръгваха от сладък сън и главата му изведнъж се озова над повърхността. Той се закашля, плюеше и се давеше, мъчеше се да си поеме въздух.

— Не се бори с мен, Халифа! — Гласът на Бен Рои звучеше странно, сякаш идваше отдалеч. — Отпусни се. Просто се отпусни. Добре си. Държа те.

Израелецът някак беше пъхнал ръка под него и го поддържаше, държеше главата му над водата, докато той се давеше и пъшкаше, бълваше вода от устата и ноздрите си.

— Отпусни се назад. Остави ме да поема тежестта ти. Довери ми се. Държа те. В безопасност си.

Гласът сега звучеше по-отблизо. Халифа успя да си поеме малко дъх.

— Дръж ме, Бен Рои. Моля те, дръж ме!

Вкопчи се в израелеца, без да му пука колко жалко звучи, колко отчаяно иска да не потъне отново.

— Отпусни се, мамка му! Моля те, трябва да се отпуснеш, иначе нищо не мога да направя. Просто се отпусни назад. Държа те. В безопасност си.

Бен Рои го обърна и го хвана през врата. Носеха се по гръб. Имаше нещо успокояващо в размерите и силата на израелеца и Халифа започна да се отпуска.

— Точно така. Спокойно. Дишай — каза му Бен Рои.

Все още чуваха боботенето на корабните двигатели и спорадични изстрели. Но тези звуци непрекъснато се отдалечаваха. Водата беше хладна, но не и прекалено студена, вълните бяха високи, но не и бурни. Странно, но мъглата помагаше. Ако можеше да види колко далеч са светлините на брега, Халифа със сигурност щеше да изпадне в паника. Видимостта обаче бе само няколко метра във всички посоки и той можеше да се успокои с илюзията, че спасителната суша е наблизо.

— Мисля, че може и да успеем — рече той.

— Разбира се, че можем. Ти и аз. Първокласният тим.

— Надявам се, че корабът няма да се върне и да ни прегази.

— Хайде да решаваме проблемите един по един, а?

Продължиха да плуват още няколко минути, после Бен Рои спря, като се мъчеше да задържи Халифа над повърхността.

— Добре ли си? — попита египтянинът.

— Само леко се задъхах. Ако пориташ малко с крака, може да ми помогнеш донякъде.

Халифа се опита, но в крайна сметка се замята във водата и двамата потънаха.

— Няма страшно — изкашля се Бен Рои, след като го издърпа на повърхността. — Май ще е по-добре да го оставиш на мен.

Отново заплува, теглейки Халифа. Краката му ритаха, макар че на Халифа му се стори, че единият му крак работи по-силно от другия. Минаха още няколко минути и израелецът отново спря. Вече наистина беше задъхан.

— Бен Рои?

— Май ме простреляха, докато скачахме. Нищо страшно. Само малко ме боли. Ако не бързаме…

Остана за момент така, като сумтеше и се мъчеше да задържи себе си и Халифа над водата, после отново заплува. Този път издържа само минута, преди силите му да го напуснат.

— Съжалявам, Халифа, просто трябва да…

Главата му се потопи и отново се подаде над водата. Халифа се опита да му помогне, зарита с крака, но само влоши положението. Двамата се закашляха и започнаха да плюят вода, после някак отново изплуваха по гръб, погребаха трийсетина секунди и Бен Рои отново поиска да спрат. Напрягаше се. Напрягаше се с все сили.

— Пусни ме — каза Халифа. — Спасявай се. Просто ме остави.

— Стига глупости!

— Няма смисъл, Бен Рои. Много сме навътре. Спаси поне себе си.

— Нищо ми няма, само да…

Халифа понечи да го отблъсне, да го принуди да го пусне, но Бен Рои не отстъпваше. Последва кратка борба, двамата се издигаха и спускаха по вълните, мятаха ръце и крака. Внезапно Бен Рои замръзна.

— Това пък какво е, мамка му!

Нещо се беше появило от мъглата. Нещо голямо и тъмно. Много голямо. Плъзгаше се към тях по повърхността. За един изпълнен с ужас миг Халифа си помисли, че е акула или кит, и сви крака да го изрита. Точно тогава нещото се издигна на поредната вълна и се озова точно до тях.

— Уард-и-нпл! — извика той. Ужасът се смени с дива радост. — Хамдулилла! Уард-и-нш!

Бен Рои нямаше представа какво означава това. Не му и пукаше. Интересуваше го единствено фактът, че като по чудо от нищото точно до тях се бе появил огромен килим от растителност. Гъста плетеница корени, клони и листа, които се оказаха чудесен плавателен съд, почти като сал. Като пляскаше и пъшкаше, без да обръща внимание на пронизващата болка в ранения си крак, той някак успя да избута Халифа горе. Египтянинът изпълзя върху сала. Бен Рои мина от другата страна и също се качи, като драпаше и теглеше, докато не се озова над водата от кръста нагоре.