Пол Зюсман - Лабиринтът на Озирис

И ето че сега времето беше дошло. Точно както казваше татко й.

Беше дошло времето за истината.

Времето за наказанието.

Барън отново беше лепнал маската на лицето си. Направи няколко бавни хрипливи вдишвания, без да откъсва поглед от нея. Прозрачната пластмаса се замъгляваше, когато той всмукваше кислород през маркуча. После маската бавно беше свалена.

— О, моя Рахил — рече той. — Моя скъпа, мила Рахил.

В гласа му нямаше вина, но и тя не бе очаквала подобно нещо — баща й не беше от хората, готови да обвиняват самите себе си. Нямаше и страх, макар че пистолетът беше насочен право между очите му. Вместо това имаше някакво гадно, укорително удовлетворение. Като на родител, чието дете е направило пакост, но той го обича прекалено много, за да му се сърди.

Стомахът й се преобърна.

— Знам колко ти е трудно, Рахил. Какъв тежък товар може да бъде. Дълг. Съдба. Ти винаги си била свободен дух. Няма как да е лесно. Но трябва да разбереш, че това е съдбата ти. Да поведеш семейството. Компанията. Не можеш да избягаш от съдбата си, както не можеш да избягаш от кръвта във вените си. Ти си Барън. Искаш или не, ти си част от семейството. Участваш. Защото това е същността ти. Колкото до това да работиш за нас… — Той се усмихна. — Е, ти вече го правиш, така че промяната не е чак толкова голяма.

Тя примигна несигурно. Не разбираше какво има предвид. Барън се наведе към нея над стойката си. Очите му блестяха.

— Посланието е получено — рече той тихо. — Предложението е прието. Ще се борим заедно.

Бледото й лице стана мъртвешки бяло. Устните й се раздвижиха, но й бе нужно време, за да оформи думи.

— Какво… как…?

— О, Рахил, нима не разбираш? — Отново онзи укор в гласа. — Ние сме „Немезида в действие“. „Барън Корпорейшън“. Ние. „Немезида“ е наше творение.

Последва кратко, изпълнено с ужас мълчание. После сякаш някой я подкоси. Залитна назад. От гърдите й се изтръгна звук — отчасти стон, отчасти задавено кашляне.

— Не — прошепна тя. — Лъжеш. Лъжеш.

Но по лицето му виждаше, че не лъже. Онази отпусната месеста усмивка. Ликуващото пламъче в очите му, като онова, когато идваше в стаята й нощем и дърпаше завивките й. Същото абсолютно господство…

— Господи, не — прошепна тя. — Моля те, Господи, не.

Той разпери ръце. Подути, твърди като обработена кожа ръце, огромни като бейзболни ръкавици.

— Ние притежаваме всичко, Рахил. Контролираме го. Всичко. Точно това е „Барън“. Контрол.

— Ох, Господи, не.

— И за момент не сме си представяли, че ще стане толкова голямо. Трябваше да бъде съвсем дребно. Мимолетно начинание. Малък заговор, за да сринем един-двама конкуренти. Един от хората ни предложи да създадем уебсайт, да изровим малко мръсотия, да я качим там и да я покажем на света, маскирани като някоя от онези налудничави антикапиталистически групи.

Той поклати глава.

— А цялата работа направо полетя. Докосна някакъв нелеп дух на времето. Имаме двама гениални компютърджии, които координират всичко в Хюстън. И международна мрежа активисти, които ни дават материали с погрешното впечатление, че по някакъв начин помагат за разбиването на системата. Наложи се да платим на онези типове цяло състояние, за да си държат езика зад зъбите, но си заслужаваше, повярвай. Благодарение на „Немезида“ можем да прецакаме всеки съперник с едно натискане на копчето. Абсолютно фасулска работа. Не-ве-ро-ят-но, по дяволите!

Ново поклащане на глава. Като спечелил от лотарията, който още не може да повярва какъв късмет е извадил.

— Естествено, трябваше да внимаваме. Не просто да вземаме на мушка противниците си. Това щеше да остави много ясна следа към нас. Естествено на няколко пъти сами се превърнахме в мишена. Нищо сериозно, само колкото да заблудим хората. Иронията е, че „Немезида в действие“ еволюира в нещо като мерило за корпоративна почтеност. Никой вече не се доверява на шибаните регулатори, но „Немезида“ — о, те са на страната на ангелите! Щом те казват, значи е така. И фактът, че нито веднъж не са успели да изровят нещо мръсно за „Барън“ — е направо като да получиш одобрение от самия Господ! Не си бях давал сметка каква сила може да бъде интернет!

Смехът му беше хриплив. Тя клатеше невярващо глава.

— И после знаеш ли какво стана? Най-неочаквано на сайта пристига съобщение от моето малко момиче. От моята принцеса Рахил. Пита дали може да се присъедини към нас. Да работи за „Немезида“. И аз не бих могъл да го измисля по-добре. Сценарий мечта. Ти трябва да изпуснеш малко пара, да се посветиш на малките си авантюри, да се бориш за доброто, а през цялото време в действителност да работиш за корпорацията. Да се върнеш отново при нас. Тук, където ти е мястото.