Пол Зюсман - Лабиринтът на Озирис

Замълча за момент.

— Натаниел Барън.

Под него жената се напрегна, после се отпусна. Халифа стоеше с пръст на спусъка, мислите му препускаха, опитваше се да проумее чутото.

— Значи тя е…

— Именно. Дъщеря на Барън. Рахил Ан Барън, ако трябва да я нарека с пълното й име, макар че също като брат си е учила под псевдоним, стояла е встрани от прожекторите. Въпреки това си оставала Барън. Преданата дъщеря. И като всички предани дъщери, се е грижила за интересите на семейството.

Халифа забеляза, че юмруците на жената са стиснати толкова силно, че кокалчетата й бяха побелели.

— Вярно ли е? — изграчи той.

Отговор не последва. Това му беше повече от достатъчно. Изведнъж гърлото му ужасно пресъхна. Свали пръст от спусъка. Бен Рои побутна пистолета с брадичка, за да го махне от лицето си. Халифа не се възпротиви. Ревът и дрънченето от кея заглъхна, сякаш помежду им беше затворена някаква врата.

— Любопитна работа, а? — продължи израелецът. Говорейки колкото на себе си, толкова и на жената и на Халифа. — Всички онези коварни компании, разобличени от „Немезида в действие“ през годините, всички майсторски хакерски атаки, всички дръзки нападения, а единствените, които се оказват чисти и неопетнени, са „Барън Корпорейшън“. Как да си го обясни човек? Не защото няма къде да се рови, това е сигурно. Тогава защо? Как така компанията на Барън е единствената, която винаги се оказва света вода ненапита? Как успява да бъде една крачка пред всички други?

Пак нямаше отговор. Бяха като трима актьори на сцена, двама от които са си забравили репликите.

— Добре, ето и още нещо — каза Бен Рои. — Как „Барън“ са открили, че Ривка Клайнберг е по петите им? Този въпрос ме тормозеше от доста време. Тя не се е свързвала с тях, стояла е настрана, събирала е тайно доказателствата си. Само двама души са знаели, че започва да свързва нещата. Единият е сводникът Генадий Кременко, за когото ти разказах, а той се кълне, че не е казвал нищо. Склонен съм да му вярвам, като се има предвид, че тогава пистолетът ми беше заврян в гърлото му. Така че остава…

Той отново блъсна жената под себе си.

— Тя е затънала до гуша, Халифа. Още не съм съединил всички точки, не знам пълната история, но „Барън“ някак са успели да я внедрят в „Немезида в действие“ и тя е защитавала компанията от самото начало. Именно затова така искаше да се срещне с теб. Именно затова искаше да донесеш бележника на Самюел Пинскър. Защото без теб и без бележника никой няма да научи къде се намира мината. А без мината никой няма да научи какви ги вършат „Барън“ тук. Тя щеше да се отърве от теб, Халифа. Също както се отърва от собствената си кръстница. Нали така, Рахил? Ти си я убила. Ти си убила Ривка Клайнберг.

Жената някак успя да обърне глава и да погледне към него.

— Ти наистина си шибан идиот — изтърси тя. — Даже по-голям, отколкото те мислех. Когато са убивали Ривка, аз бях на четири хиляди километра от Йерусалим, насред Конго. А ако исках да убия него… — тя мръдна рамо към Халифа, — … можех да го направя по всяко време през последните три часа. Също както можех да пусна куршум в твоя тил в Мицпе Рамон. Нищо чудно, че компании като „Барън“ се измъкват, щом най-доброто, което законът може да прати срещу тях, са кретени като теб.

През лицето на Бен Рои мина сянка на съмнение, но той го пропъди веднага и я вдигна на крака.

— Както казах, все още нямам всички отговори. Те могат да почакат. Точно сега трябва да се махнем от тук. И ти идваш…

Прекъсна го внезапното пращене на уоки-токито, което бяха оставили при сандъците. Чу се нещо като стрелба, последвана от глас. Женски глас. Трескав, дрезгав и разтревожен.

— Бягай, Дина! Това е капан. Чакали са ни! Махай се! Бягай! Те знаят, че…

Гласът беше погълнат от нова стрелба. Стреснат, Бен Рои за момент отпусна хватката си. Това беше достатъчно. Пленницата му го изрита свирепо в глезена и успя да се отскубне. Завъртя се, заби коляно в чатала му, а когато той се преви, удари с основата на дланта си долната му челюст. Главата му се изви назад и той рухна на земята. Халифа понечи да посегне към нея, но тя вече бягаше по алеята към сандъците.

— Стреляй! — изграчи Бен Рои, докато се изправяше на колене. От устата му капеше кръв. — Застреляй кучката!

Халифа инстинктивно вдигна глока и хвана дясната си китка с лявата ръка, за да се прицели по-добре. Мишената беше лесна въпреки сенките. Складовете от двете страни ограничаваха движението й, а прожекторите на кея я осветяваха. Прицели се, като я следеше, пръстът му се сви около спусъка. Така и не се реши да го дръпне. Тя стигна края на алеята, грабна своя пистолет от земята и се закатери по сандъците, сякаш изкачваше стълбище. Горе се обърна. За миг погледът й се спря върху Халифа. Не беше да е сигурен, но тя като че ли поклати глава. След това взе уоки-токито и камерата, скочи от сандъците и изчезна. Халифа свали пистолета.