Пол Зюсман - Лабиринтът на Озирис

Вече беше от другата страна.

След две минути спряха пред редица складове. Бен Рои слезе тихомълком и се стопи в сенките. Пристанището се оказа много по-голямо, отколкото очакваше. Уплаши се, че може да са му нужни часове да намери Халифа, което със сигурност щеше да направи мисията му напразна.

В действителност му потрябваха по-малко от двайсет минути. Стоеше зад купчина ръждиви вериги в единия край на пристанището и гледаше приближаването на кораба. После тръгна в обратната посока, откри врата в задната част на един склад, отвори я и надникна вътре — непрогледен мрак и силна миризма на машинно масло. Затвори и тръгна към края на постройката. Следващият склад беше на пет метра от него. Между двете сгради минаваше широка, обрасла с трева алея, блокирана от купчина сандъци. А върху сандъците, с гръб към него, стояха две фигури. Заради разстоянието и прожекторите, не можеше да е сигурен, но нещо му подсказа, че е открил целта си. Помисли дали да не извика и да предупреди Халифа, но знаеше, че тя е въоръжена и рискът е твърде голям. Запромъква се внимателно към тях; дрънченето и ръмженето на машините заглушаваха стъпките му. На двайсет метра от него едната фигура се обърна към другата и Бен Рои видя, че това е жената. Долепи се до стената на склада и замръзна. Жената отново се обърна с гръб и той продължи напред, докато стигна точно зад тях. Нямаше ефектни номера. Нито прочувствени речи. Нито пък колебание. Просто се пресегна, сграбчи проклетата кучка за колана и я дръпна от сандъците на земята.

— За Бога, Бен Рои, какво правиш? Пусни я! Махай се от тук!

Халифа задраска по лицето на израелеца, но Бен Рои избута ръката му. Изтръгна пистолета от ръката на жената и го хвърли зад себе си. После я изправи на крака и я засили по алеята между складовете, по-далеч от пристанището и навътре в сенките, Халифа се втурна след тях, опита се да сграбчи ръцете му. Бен Рои го изрита в коляното и го събори.

— Назад, шибан идиот. Ще ти обясня всичко. Само стой настрана.

Жената се съпротивляваше и риташе, но той я държеше здраво — с една ръка стискаше яката й, а с другата беше извил нейната зад гърба й. Избута я двайсетина метра назад, после я принуди да падне на земята. Халифа се запрепъва зад него и опря дулото на глока в тила му.

— Пусни я — изръмжа той. — Чуваш ли? Махай се от нея или, Бог да ми е на помощ, ще стрелям!

— Тя не е тази, за която я мислиш, Халифа!

— Пусни я!

— Тя работи за „Барън“!

Зад него жената се мяташе и се мъчеше да се освободи.

— Убий го! — задавено рече тя. — За бога. Той ще ни издаде!

— Последно предупреждение, Бен Рои!

— Чуй ме! — изсъска израелецът. — Тя е излъгала всички! Теб, хората от „Немезида“… Тя е къртицата. Тя е човек на „Барън“ в организацията!

— Той е побъркан!

Жената се замята още по-яростно в опит да се освободи. Бен Рои обаче бе твърде силен. Прикова я с цялата си тежест към земята и се обърна, дишайки тежко. Дулото на пистолета се плъзна по челюстта му и опря в брадичката. Очите му горяха в мрака.

— Вече сме минавали през това, Халифа — изръмжа той. — Помниш ли? В Германия? Тогава също искаше да ме убиеш. И кой излезе прав в крайна сметка? — Изгледа кръвнишки египтянина. — Изслушай ме. Само това искам. Изслушай ме за една минута. Трябва да знаеш що за човек е тя. Коя е тя. Ако след това решиш да ме застреляш, действай.

Ръката на Халифа трепереше. Не дръпна пистолета, но и не го натисна по-силно в лицето му. Не се доверяваше на израелеца. Никак даже. Беше се отказал от разследването, бе взел подкуп. Но в тона му, в изражението на това грубо, непропорционално лице имаше нещо, което го накара да спре за момент. А и той наистина се беше оказал прав миналия път. Настъпи мълчание, тримата бяха замръзнали като жива картина — Бен Рои притискаше жената, а Халифа стоеше над него. Накрая Халифа кимна едва забележимо.

— Всичко е свързано със семействата, нали разбираш — започна Бен Рои, като местеше поглед от него към жената и обратно. — Оказа се обаче, че съм се захванал с неправилното семейство. Бях си втълпил, че тя е дъщеря на Ривка Клайнберг. Добре, че се намери по-добър детектив от мен, който да открие истината. Оказва се, че изобщо не е нейна дъщеря, а кръщелница. Нали така, Рахил?

Блъсна я, за да наблегне на името й, без да откъсва поглед от Халифа.

— Майка й и Клайнберг били първи приятелки. Служили заедно в армията. След това продължили да поддържат връзка. Дори когато майка й си намерила работа в чужбина. В израелското посолство. Във Вашингтон. В културния отдел. Именно тогава привлякла вниманието на един американски милиардер индустриалец. Доста неприятен тип на име…