Пол Зюсман - Лабиринтът на Озирис

— И съм ти благодарен за това, казах ти. Но сега топката е в нашата половина. Случаят е израелски. И аз ти казвам, че помощта ти вече не е нужна.

— Нужна е! — Халифа яростно дръпна от цигарата. Ръката му трепереше. — Нужна е, защото явно не си достатъчно мъж…

— Какво? Какво ми каза?

— Не си достатъчно мъж, за да довършиш разследването и да спипаш престъпниците.

— Как смееш!

— Някой се е докопал до теб, Бен Рои.

— Няма да позволя…

— „Барън“ са се докопали до теб.

— Не знам какви ги…

— „Барън“ са те спипали! Затова разследването е прехвърлено другаде. Аз ти помогнах, Бен Рои. Аз ти разреших случая. Рискувах живота си. А сега ти като един долен чифут…

— Какво? Какво? Как смееш, мръсен дребен песоглав…

— Те убиха сина ми!

— Не бъди такъв проклет…

— Убиха момчето ми! — Халифа вече крещеше. — Баржа на „Джосер“, натоварена с отровите на „Барън“. Те убиха Али. Убиха мен. Убиха Зейнаб. А сега ти не искаш да ми помогнеш да ги накарам да си получат заслуженото, защото те е страх. Копеле! Страхлив чифутин!

Срита кошчето за боклук до бюрото и го запокити през кабинета. От другата страна на линията се чуваше тежкото дишане на Бен Рои. След известно време, израелецът заговори отново. Личеше, че полага усилия да се овладее.

— Съжалявам за случилото се със сина ти, Халифа. Наистина съжалявам. И съм ти благодарен за всичко, което направи. Но нещата спират до тук. Свършено е. Разбираш ли? Свършено.

Отново настъпи тишина. После най-неочаквано прозвуча друг глас. Не на Бен Рои. Женски.

— Не е свършено. Никак даже. Всъщност тепърва се започва.

Йерусалим

— Какво, по…

Бен Рои дръпна ужасен телефона от ухото си, после отново го доближи. Позна моментално гласа. Жената от „Немезида в действие“, дъщерята на Ривка Клайнберг. Дина Леви, или под каквото там име се подвизаваше сега. И беше на линия. Намесваше се в разговора им. Сякаш бяха разговаряли на четири очи в стая, а тя внезапно бе изскочила иззад шкафа.

— Как…?

— Сложихме бръмбар в телефона ти — прекъсна го тя, без да дочака въпроса. — Още в Мицпе Рамон. Хитро малко устройство. Позволява ни да подслушваме не само телефонните ти разговори, но и всеки, който говори в радиус пет метра от апарата.

Трябваше му малко време, за да проумее чутото. След това лицето му направо почерня.

— Затваряй, Халифа. Затваряй веднага.

Египтянинът се направи на глух.

— Коя сте вие? — рязко попита той. — Как така не е свършило?

Бен Рои повтори нареждането, но никой не му обръщаше внимание. Чувстваше се като хлапе, изритано от бандата си — можеше само да седи безпомощно и да слуша как жената обяснява на Халифа кои са „Немезида в действие“ и с какво се занимават.

— „Барън“ са пуснали в действие връзките си — каза тя. — Израелците ще потулят разследването. Приятелят ви взе подкуп, за да се откаже.

— Това е шибана лъжа! Не я слушай…

— Както му казах при срещата ни преди няколко дни, законът не докосва компании като „Барън“. Или „Джосер“. Или която и да било от този калибър. Единственият начин да се справиш с тях е да играеш толкова мръсно, колкото и те.

— Казвайте тогава! — Халифа изведнъж зазвуча развълнувано. Настоятелно. — Казвайте какво мога да направя!

— Да не си откачил, Халифа? Дори не си помисляй…

— Кажете какво мога да направя!

— Можете да ни помогнете — каза жената.

— Да. Ще го направя. Ще направя всичко.

— За Бога, Халифа!

— Довечера ще пристигне пратка отпадъци. Хакнахме системата на „Джосер“ и разполагаме с всички детайли. Имат док за дълбоко газещи кораби северно от Розета, точно при устието на един ръкав на Нил. Корабът трябва да пристигне около полунощ. В момента пътуваме натам. Ще заснемем всичко, може би ще разпитаме един-двама от екипажа. После трябва да отидем до мината. Можете ли да ни заведете?

— Разбира се!

— Халифа!

— Ще ви пратим есемес със сигурен телефонен номер. Обадете ни се и ще се уговорим къде да…

— Идвам в Розета! — извика Халифа. — Те убиха сина ми. Искам да участвам.

— Съжалявам, но не работим…

— Идвам в Розета! Това е уговорката. Искам да видя всичко с очите си. Идвам в Розета, след което ви завеждам до мината. Или така, или никак.

Чу се приглушен шепот, сякаш жената се съвещаваше с някого.

— Добре — с неохота каза тя. — Розета. У вас ли е бележникът? Онзи за мината?

— Да — отвърна Халифа.

— Вземете го със себе си. Може да ни послужи. Пращаме есемеса.

— За Бога, Халифа, чуй ме, тези хора са…