Пол Зюсман - Лабиринтът на Озирис

— Това е положението тук — обясни той, загаси цигарата си и моментално запали нова. — Ако ще действаме срещу тези компании, ще трябва да пуснеш официално искане за съдействие. Ако можеш да включиш и американските власти, още по-добре.

Бен Рои мълчеше от другата страна.

— Знам, че е безумно — продължи Халифа, който изтълкува погрешно липсата на отговор. — Но просто в тази страна нещата стават по този начин. „Барън“ и „Джосер“ имат много връзки. Трябва да… атакуваме на два фронта, както се казва. И тъй, имаш ли идея колко време ще е нужно за пускането на такова искане?

Пак нямаше отговор. Халифа повтори въпроса — може би Бен Рои беше зает с нещо. Последва въздишка, или може би стон.

— Трябва да поговорим за това.

— Знам, че трябва да поговорим. Нали затова ти се обаждам!

Халифа се разсмя малко налудничаво. От другата страна обаче не споделяха настроението му.

— Бен Рои?

— Виж, приятелю, има известни усложнения…

Египтянинът сбърчи чело.

— Какво искаш да кажеш?

— Просто…

Отново въздишка, сякаш Бен Рои подбираше думите си.

— Казано с две думи, случаят се поема от друг отдел. Защото „Барън“ са американци и тъй нататък. Имат много връзки и тук, така че се налага да действаме внимателно.

Нещо в тона му накара Халифа да застане нащрек.

— Не разбирам какво искаш да кажеш?

— В общи линии, отстранен съм от случая. Вече не работя по него.

Халифа слезе от бюрото, без да обръща внимание на сипещата се по пода пепел. Предупредителната аларма в главата му зазвуча по-силно. Много по-силно.

— Това някаква шега ли е?

Бен Рои изсумтя.

— Както се изрази шефката ми, не съм си надянал майтапчийската физиономия.

— Значи са те отстранили от разследването? Просто така?

— Общо взето.

— Но защо? Сутринта ми каза, че на практика си разрешил случая.

Бен Рои измънка нещо.

— Какво?

— Казах, че подобни неща се случват.

— Не ти ли е кофти от това?

— Разбира се, че ми е кофти.

— Не ти личи по гласа.

— Повярвай, Халифа, кофти ми е. Просто няма какво да направя. Виж, винаги ще ти бъда благодарен за…

— Значи ще кажеш на другия отдел да пусне искането.

— Моля?

— Ще кажеш на другия отдел да пусне искането. Не мога да направя нищо без официално искане за съдействие от ваша страна.

— За съжаление нещата не са така прости.

— Че какво сложно има? Обаждаш им се, обясняваш ситуацията…

— Нещата изобщо не са прости — повтори Бен Рои.

В гласа му се долавяше раздразнение. И нещо друго. Смущение, макар Халифа да не беше съвсем сигурен. Той дръпна ожесточено от цигарата, челото му вече се бърчеше от подозрение, не от загриженост.

— Какво става? — попита той.

— Нищо не става.

— Току-що са те отстранили от разследване на убийство, а ти ми казваш, че нищо не става.

Мълчание.

— Някой се е докопал до теб. Познах ли?

— Какво имаш предвид?

— Някой заплашва ли те?

— Никой не ме е заплашвал.

— Тогава защо случаят е прехвърлен на друг отдел?

— Нали току-що ти казах, мамка му! — Този път раздразнението бе недвусмислено. — „Барън“ са американска компания, имат силни връзки тук, има определени начини да се действа…

— В такъв случай ми дай име и телефон и ще говоря направо с другия отдел.

— Тия работи не стават така. Не можеш да се обадиш изневиделица…

— А ти как ми се обади? Забрави ли? Точно така започна всичко. Обади ми се изневиделица и ме помоли за помощ. А сега аз моля теб за помощ. Имам пълна с токсични отпадъци мина, отровени кладенци, баржи по Нил… Не мога да предприема нищо срещу виновниците, ако твоето правителство не помоли моето…

— Не ми повишавай тон, Халифа.

— Не повишавам тон!

— Повишаваш! И това не ми харесва. Не знам какво ти се е случило снощи…

— Снощи ми се случи това, приятелю, че едва не умрях в мината, защото ти ме помоли…

— Не съм те молил да правиш каквото и да било!

— Помоли ме да ти помогна в разследването на убийство! И аз ти помогнах. И сега ти помагам. „Барън“ са убили жена в Йерусалим…

— Не знаем дали те са го направили.

— Разбира се, че те са го направили! Много добре го знаеш. Научила е какво правят в мината…

— Нямаме преки доказателства…

— Какви ги дрънкаш, мътните да го вземат? Имам цяла мина доказателства! Милион варели доказателства! Никога не съм работил по случай с толкова много…

— Това не е твой случай!

— Напротив, мой е! Ако не бях аз, нямаше да знаеш нищо за Самюел Пинскър, за мината, за „Джосер“…