Пол Зюсман - Лабиринтът на Озирис

— И какво? — попита той.

— Моля?

— И какво? — повтори Хасани. Тонът му бе неочаквано лек, сякаш току-що му беше разказал весела история. Халифа изобщо не очакваше подобна реакция. Наведе се напред.

— Иначе казано, голяма американска компания с помощта и съдействието на една от нашите най-големи компании изхвърля незаконно токсични отпадъци на египетска територия. Въпросните отпадъци са попаднали в подпочвените води и причиняват поражения на околната среда на голяма площ.

Опита се да го каже по начин, който да не звучи снизходително наставнически. Реакцията отново не беше каквато очакваше. Началникът му сви престорено рамене и разпери ръце, сякаш казваше: „И това трябва ли да означава нещо за мен?“. Халифа усети как гневът се надига в гърдите му.

— Господине, това е голям криминален скандал. Става въпрос за хиляди, може би десетки хиляди варели с токсични отпадъци. Бях на място. Видях ги.

Спомените от мината го заляха — тъмнината, клаустрофобията, зловещата воня на чесън, която вероятно бе свързана по някакъв начин с арсеника.

— Тези хора са нарушили закона — продължи той. — Разполагаме с доказателства, трябва да започнем да…

Хасани вдигна пръст, за да го накара да млъкне. Скован, заплашителен пръст.

— Позволи ми да те светна за някои простички истини, момко — каза той. Всяка дума сякаш потръпваше от силата на едва сдържания му гняв. — Ние сме полицията на Луксор. На Луксор. Имаме си територия и се занимаваме с престъпленията на тази територия. Убили някаква еврейка в Йерусалим — това изобщо не ни влиза в работата, освен че смъртта на всеки ционист трябва да е повод за празнуване. Изоставена мина на гъза на географията — това също не е наша работа, независимо дали си влизал в нея, или не. Отровен кладенец на самата граница на територията ни — това може да представлява интерес и както вече ти казах, ще се заемем с въпроса, след като музеят бъде открит. Колкото до разни проститутки в Розета, мини в Румъния и всички останали врели-некипели, те не означават нищо. Повтарям, не означават нищо за нас.

— Направо не вярвам на ушите си — промърмори Халифа, без изобщо да подозира, че повтаря дума по дума онова, което в същото време казваше Бен Рои на своя шеф, на седемстотин километра от тук, в Йерусалим. И добави на висок глас: — Господине, просто не мога да позволя…

Хасани кипна.

— Какво? Какво не можеш да позволиш? Да ти обяснявам основни правила в работата на египетската полиция ли?

— „Барън“ и „Джосер“…

— Едната е американска корпорация, върху която нямаме абсолютно никаква юрисдикция, а другата — една от най-мощните компании в Египет със силни връзки навсякъде.

— И която по една случайност помага за изхвърлянето на стотици хиляди варели токсични отпадъци…

— Преди минута каза, че били хиляди.

— Сто, хиляда, сто хиляди — няма значение. „Джосер“ нарушават закона!

— Ако ще да са нарушили покоя на шибания Сфинкс, не ми пука! — Хасани стовари юмрук върху прозореца и цялата стая сякаш завибрира от силата на удара. — Нито една от компаниите не е извършила престъпление на наша територия, Халифа. И щом няма престъпление на наша територия, няма причина да се въвличаме в това. Всемогъщи Боже, очаквам да поискаш да започнем разследване и защото на някое хлапе в Австралия са му откраднали колелото.

Халифа също беше свил юмрук, мъчейки се да овладее яростта си.

— Значи просто ще си затворите очите?

— Никакви очи няма да затварям. Това не ни влиза в работата. Не разбра ли? Не е на наша територия, следователно не ни влиза в работата!

— Тогава ще отнеса случая нагоре. Ще уведомя директора на полицията.

Халифа се стегна в очакване на поредното избухване, но Хасани избухна в смях.

— Моля, заповядай! — извика той. — По дяволите, дори ще ти дам личния му номер. Всъщност защо да спираш до тук? Защо не стигнеш до самия връх? Обърни се към министъра. Към същия министър, чийто брат е президент на „Джосер“ и който утре вечер ще бъде в Долината на царете, за да се ръкува най-сърдечно с президента на „Барън Корпорейшън“. Същите „Барън Корпорейшън“, които в момента наливат десетки милиони долари в местната икономика! Така че изобщо не се колебай и му звънни, Халифа. Само после да не дойдеш да ми ревеш, че са те изритали от работа, а семейството ти е останало на улицата.

Халифа скочи на крака. Вече не можеше да се контролира.

— Това заплаха ли е? — извика той, отново повтаряйки дословно сблъсъка между Бен Рои и Леа Шалев. — Заплашвате ли ме?