Пол Зюсман - Лабиринтът на Озирис

Устните й бяха стиснати, пръстите й трепереха. Изглеждаше потресена до дъното на душата си.

— Както казах, не съм си сложила майтапчийската физиономия.

— Но защо? Защо? — Бен Рои скочи на крака. — Знаем, че те са го направили, Леа! Знаем и защо са го направили. На практика можем още сега да пратим случая в съда!

— Случаят няма да ходи никъде. Ариех. Отстранени сме от разследването.

— Но защо? Кажи ми, защо? — Не можеше да се спре да задава този въпрос. — Започнахме и приключихме случая, а сега просто го изоставят! Искам да знам защо!

— Защото са силни. — Тя вдигна очи към него. Едва сега той забеляза, че са червени, сякаш бе плакала. — Те притежават системата, Ариех. Или най-малкото притежават хората, които движат системата, което е същото. Те подръпват конците, а куклите танцуват. И ако мога да смеся метафорите, въпросните кукли са на самия връх. Заповедите се дават от горе на долу. „Барън“ са недосегаеми. Ние излизаме от играта.

Бен Рои беше стиснал толкова силно юмруци, че кокалчетата му сякаш щяха да разцепят кожата.

— Да не искаш да кажеш, че можем да преследваме собствения си президент Кацав, но не и някаква мултинационална компания с тлъст портфейл?

Отговорът отново беше мълчание.

— Не мога да повярвам на ушите си! Нали ти самата ми каза, че все още се подчиняваме на законите в тази страна.

— Оказва се, че някои хора са над закона — тихо рече тя. — „Барън“ имат много приятели.

— Всемогъщи Боже! Всемогъщи шибан Боже! Стовари се обратно на стола. Чувстваше се така, сякаш бяха забили юмрук в корема му. Шалев въртеше пакетчето; Бен Рои вдигна ръка и разтърка врата си. Мълчанието се проточи.

— Нима просто ще оставиш нещата така? — попита накрая.

— Повярвай ми, отвратена съм не по-малко от теб.

— Но въпреки това ще оставиш нещата така?

Лицето й пламна. От срам, помисли си поразеният Бен Рои, не от гняв. От безсилен срам.

— Заповедта дойде от самия връх, Ариех. Както ти казах завчера, работих здраво, за да стигна там, където съм. Не мога просто да зарежа всичко.

— А началникът?

Шалев въздъхна.

— Гал се пенсионира след пет месеца. Жена му не е добре, синът му се мести в Министерството на правосъдието. Няма да разклати лодката.

— Не мога да повярвам!

Шалев сви едва-едва рамене.

— В такъв случай ще разкажа всичко на медиите.

— На твое място не бих го направила.

— Как така не би го направила?

— Разчуе ли се, ще вбесиш адски много хора, които не искаш да вбесяваш, повярвай ми. Предстои ти да станеш баща…

Бен Рои не издържа.

— Заплашваш ли ме, Леа?

— Просто ти казвам…

— Как така изведнъж стана тяхна вестителка?

Сега бе ред на Шалев да избухне.

— Да не си посмял да ми държиш такъв тон, Ариех Бен Рои. Разбра ли? Достатъчно тежко ми е и без подигравателните ти инсинуации. Да не мислиш, че ми е приятно, че оставяме убиеца да се отърве? През целия си живот не съм се чувствала по-отвратително. Ние сме пчеличките, изпълняваме заповеди. А това е заповед. Може нататък по линията стражата да се смени и да има правосъдие — Господи, дано стане така! — но в момента слушаме и изпълняваме каквото ни се каже. Ако не заради нас самите, то заради онези, които обичаме. Защото решиш ли да играеш на своя глава, ще ти се нахвърлят като чакали върху шибан труп, повярвай ми.

Изгледа го свирепо, като дишаше тежко. Гримът на лявото й око се беше размазал, сякаш някой бе мацнал с въглен под клепача й. Накрая тя се наведе напред и скри лице в шепи. През петте години, откакто работеха заедно, за първи път му се нахвърляше по такъв начин.

— Извинявай, Ариех — промълви тя. — Не исках да…

— Не, ти извинявай. Не биваше да го казвам.

Тя продължи да седи така, скрила лицето си. Накрая вдигна глава и му подхвърли пакетчето.

— От комисаря е. За да знаеш, че усилията ти не са минали незабелязано.

Бен Рои го отвори. Вътре имаше никелов медал с лента в синьо и бяло. Медалът за отлична служба на израелската, полиция.

— Мисля, че в грамотата пише „за изключителен принос в постигането на целите на Полицията“ — рече тя. — Или някаква подобна дивотия.

— Ще го пазя като зеницата на окото си — промърмори Бен Рои.

— Има и друго.

— Целият съм слух.

Тя се поколеба, сякаш събираше сили да каже нещо, което не искаше.

— В Академията се освобождава място. Преподавателско. Следствена работа, курс за напреднали. Не зная всички подробности, но май заплащането е двойно по-голямо от сегашното, при това само за четири работни дни седмично. Плюс къща с преференциален наем и ранно пенсиониране с пълна пенсия. Казаха ми, че ако кандидатстваш, веднага ще бъдеш одобрен.