Пол Зюсман - Лабиринтът на Озирис

Египет

Може би беше от изтощение. Или от обезводняване. Или от шока от преживяното в мината. Халифа не тръгна да го анализира. Не мислеше, че има нещо за анализиране. Момчето му бе убито от речна баржа на „Джосер“, а сега се оказваше, че същите тези речни баржи се използват за превоз на токсични отпадъци и за нелегалното им изхвърляне. Следователно синът му е бил убит от баржа, натоварена с варели токсичен прах. Беше очевидно, ясно като бял ден. Именно затова „Джосер“ бяха осуетили разследването на инцидента. Може дори да не е било инцидент. Може момчетата да са били убити нарочно, за да не открият какъв е товарът на баржата. Всичко се нареждаше в главата на Халифа. Всяко нещо попадаше на мястото си. Те бяха убили Али. „Барън“ и „Джосер“. И сега той и Бен Рои щяха да надуят сирената и щеше да избухне скандал. Щяха да поправят една ужасна злина. Смъртта на сина му нямаше да е напразна.

Обади се на Зейнаб и излъга, че колата му се е повредила насред пустинята.

— Сега се връщам — увери я той. Гласът му звучеше странно непознато, сякаш говореше някой друг. — Всичко ще бъде наред. Всичко ще се оправи.

Тя се опита да задава въпроси, попита го защо поне не се е обадил („Толкова се разтревожих, Юсуф!“), но той сложи край на разговора. Може би малко рязко, но имаше работа за вършене, трябваше да задвижи нещата. Изгълта цяла бутилка „Барака“ и напълни устата си със сирене и аиш балади. После натисна газта и се понесе през пустинята, следвайки следите от гуми обратно към шосе 99 и цивилизацията.

След девет месеца мъчение справедливостта най-сетне щеше да възтържествува. Чувстваше се добре. Направо отлично.

Йерусалим

Беше едва осем сутринта, когато Бен Рои се върна в Йерусалим. Помисли дали да не отиде до участъка — с удоволствие щеше да притисне Баум и Дорфман, да им съобщи, че е разрешил случая, да види физиономиите им. Но реши, че това може да почака. Беше уморен, едва ли щеше да издържи дълги обяснения. Затова се прибра у дома, пусна компютъра и отдели един час, за да запише всичко — за „Барън“, румънската мина, Лабиринта, Восги, Ривка Клайнберг.

Имаше бели петна — неща, които Кременко не бе в състояние да му каже, части от историята, които оставаха неясни. Например изглеждаше сигурно, че „Барън“ са се натъкнали на Лабиринта по време на геологичните проучвания в тази част от пустинята, но Бен Рои не можеше да каже със сигурност кога точно са решили да го използват като място за изхвърляне на отпадъци, нито кой е взел решението. По същия начин далеч не беше сигурно как точно Ривка Клайнберг беше разплела случая. Как изобщо беше научила за Самюел Пинскър?

Три въпроса си оставаха без отговор. Първо — как „Барън“ са открили, че Клайнберг ги е взела на прицел? Отначало Бен Рои мислеше, че Кременко им е съобщил, след като Клайнберг го е посетила в затвора, но сводникът твърдеше, че не го е направил. Как можел да им каже, възрази той, след като с брат му мамели „Барън“, като превозвали момичета на корабите им?

Второ — кой беше дал заповедта за убийството на журналистката? Натаниел Барън? Уилям Барън? Или някой друг от компанията, решил да покаже самоинициатива?

Трето и най-важно — кой беше изпълнил заповедта? Кой беше забуленият, проследил Клайнберг през Стария град до катедралата и стегнал гаротата около шията й? Кой беше убиецът?

Все още имаше много за изясняване. Освен това трябваше да се погрижи и за „Немезида в действие“ — бяха го заплашили с оръжие, изкараха го кръгъл идиот и той нямаше намерение да ги остави просто така.

Въпреки всичко беше направил огромна крачка към разрешаването на случая. Написа пет страници доклад, провери го, пусна копия на Леа Шалев, на началник Гал и на главен супер интендант Баум, само колкото да го накара да пикае газ. После влезе в спалнята, смъкна в движение маратонките си и се просна по очи на леглото.

След трийсет секунди спеше дълбоко.

Египет

Лъжите имат странния навик да се превръщат в истина.

Това важеше в пълна сила за лъжата, която Халифа каза на жена си за повредената кола. Летеше през пустинята, ръцете и краката му танцуваха лудешка джига по педали, волан и скоростен лост, носеше се с около седемдесет километра в час по следите на камионите, когато пропусна един завой и поднесе. Вкопчи се във волана и се опитваше да овладее колата, но караше прекалено бързо. Джипът се понесе неуправляемо, удари се в нещо, подскочи, завъртя се и спря странично в дълбоко дере.