Пол Зюсман - Лабиринтът на Озирис

Хасани пристъпи две крачки към него — с напрегнати рамене, свил ръце в лактите като боксьор, готов да се нахвърли върху противника си. Няколко мига двамата се гледаха кръвнишки. После най-неочаквано желанието за борба сякаш напусна Хасани. Ръцете му се отпуснаха и той се върна при бюрото си.

— Не, не те заплашвам — рече той, докато сядаше. — Само ти напомням как стоят нещата в тази страна. Революция или не, има хора, които са недосегаеми. Ако израелците решат да пуснат официална молба за съдействие, може би някои колелца ще се завъртят. Макар че дори това едва ли ще има някакъв ефект, освен ако зад тях не стоят американците. Така че няма да е зле да побъбриш с еврейското си приятелче. И ако отгоре дойде заповед да разследваме, ще разследваме. Дотогава няма да си мръдна и пръста. И ако знаеш какво е добро за теб, ще направиш същото. А сега, ако нямаш нищо против, имам работа за вършене. Погрижи се да затвориш вратата след себе си.

Взе телефона и обърна гръб на Халифа. За момент детективът остана като закован. Бореше се с желанието да се втурне напред, да забие юмруци в дебелите рамене на Хасани и да изкрещи: „Убиха сина ми! Те убиха сина ми!“. Знаеше, че няма да постигне нищо. Затова събра сили и излезе от стаята, като се погрижи да тресне вратата след себе си. Щом Хасани искаше официална молба от израелците, щеше да я получи. Бен Рои щеше да знае какво да направи. Той не беше просто адски добър детектив — той бе и приятел. Адски добър приятел. Заедно щяха да ги спипат. Щяха да се погрижат справедливостта да възтържествува. Първокласният тим. Също като в доброто старо време.

Тръгна към кабинета си, вземайки по две стъпала наведнъж.

Йерусалим

За Бен Рои най-тревожно бе не това, че му предлагаха официален подкуп да зареже разследване на убийство, а че обмисляше сериозно предложението, докато вървеше към детективското крило на участъка.

Би трябвало да го отхвърли на мига. Предложението беше против всичките му морални принципи, против всичко, за което се бе борил. Добре, може невинаги да играеше строго по правилата, позволяваше си волности с юмруците и свободни интерпретации на правилниците.

Само че различаваше правилното от неправилното; знаеше, че понякога дори да огънеш границата, както бе направил с Генадий Кременко, винаги има граница. Ясна черта, разграничаваща добрите от лошите. И въпреки всичките си недостатъци той винаги е бил от правилната страна на тази граница, никога не я беше прекрачвал. Винаги се бе борил справедливостта да възтържествува.

А сега искаха от него да вземе гумичка и да изтрие чертата. Да се престори, че не съществува. Да обърне гръб на всичко, в което вярваше.

Можеше да им каже да си го заврат някъде. Да разкаже всичко на Натан Тират и цялата история да цъфне и върже на първата страница на „Хаарец“.

И въпреки това…

Стигна крилото на детективите и влезе в кабинета си. Вътре нямаше никого. Цялото крило бе неестествено тихо и пусто. Направи си кафе, изключи мобилния и се отпусна в стола си.

Не се страхуваше. Не беше това. Беше корав тип, повече от способен да се защити. „Барън“ не го плашеха, политиците — още по-малко.

Но не беше и идиот. „Барън“ имаха влияние. Сериозно влияние. И да тръгне срещу тях, означаваше да създаде неприятности. Сериозни неприятности. Не само за него, но вероятно и за Сара. А също и за бебето. Вече бяха убили един човек. А може би и много други. „Решиш ли да играеш на своя глава, ще ти се нахвърлят като чакали върху шибан труп.“ Не ставаше дума само за него. Трябваше да помисли и за други.

Сръбна от кафето, потупвайки мобилния по бедрото си.

Да кажем, че се обърне към медиите. Какво ще постигне? Ще прецака кариерата си, ще изкара себе си и любимите си хора на огневата линия — и защо? Вярно, бяха уличили „Барън“ за изхвърляне на токсични отпадъци, но нямаше пряка връзка между компанията и убийството на Ривка Клайнберг, а само косвени доказателства. А като се имаха предвид юристите на „Барън“, косвените доказателства не бяха никакви доказателства. По дяволите, можеха дори да обърнат нещата така, че да стоварят вината за отпадъците на трета страна или изобщо да се измъкнат. В най-добрия случай щеше да има глоба и поразклатена репутация. Може би и загуба на газовата концесия в Египет. Дразнещо, но едва ли катастрофално — не и за компания с подобни размери. От друга страна, за него… Везните изобщо не се накланяха в негова полза.

„В безизходно положение сме. Можеш да се опиташ да спасиш нещо.“