Пол Зюсман - Лабиринтът на Озирис

— Трябва да открия момичето Восги.

Петросян се усмихна извинително.

— Както ви казах вчера сутринта, боя се, че не я познавам.

— А както аз ви казах, мисля, че лъжете.

Старецът наклони глава и разтвори длани, сякаш казваше: „Какво да направя?“. Бен Рои се наведе напред. Не го разпитваше. А молеше.

— Трябва да говоря с нея — рече той, като се мъчеше да запази спокойствие. — Не зная какво става, не зная защо лъжете. Честно казано, не ми и пука. Знам обаче, че вие знаете къде е тя. Както знаете всичко, което се случва тук. Искам да ми кажете. Животът на един човек зависи от това. Животът на добър човек.

Петросян продължаваше да се усмихва, макар че нещо в лицето му изведнъж започна да изглежда пресилено, сякаш трябваше да полага усилие, за да задържи изражението.

— Момичето е казало нещо на Ривка Клайнберг — продължи Бен Рои. — Срещали са се и тя й е казала нещо. За златна мина, за компания на име „Барън Корпорейшън“. Ривка Клайнберг е била убита заради тази информация. А сега същото може да се случи с един невинен човек. Мой приятел. Може и вече да се е случило, да не дава Господ. Трябва да разбера какво става. Това е единствената ми надежда да го спася. Моля ви, кажете ми къде е Восги.

Помогнете ми.

Петросян продължаваше да мълчи. Въпреки това Бен Рои виждаше, че е смутен и води вътрешна борба. Личеше по потрепването на клепачите, по начина, по който палецът и показалецът стиснаха пурпурния аметист на пръстена. Бен Рои се наведе още към стареца и постави ръце върху бюрото.

— Вече не става въпрос за една мъртва жена — настоятелно рече той. — Убийството вече се е случило и не може да се промени. Става въпрос за предотвратяване на убийство. За спасяване на живот. Живот на египтянин, мюсюлманин, ако случайно се притеснявате, че може да спасите израелец.

За първи път думите му успяха да предизвикат видима реакция. Петросян зацъка с език и поклати глава.

— Животът е живот, детектив. Всеки е еднакво безценен. Религията и националността нямат нищо общо с това.

Явно се колебаеше. Каквото и да криеше, каквато и да бе причината да го прави, започваха да се появяват пукнатини. Там, където разпитът не бе постигнал нищо, прекият призив към човечността му като че ли работеше. Бен Рои натисна отново.

— Моля ви, помогнете ми да намеря приятеля си. Кажете ми къде е Восги. Позволете да говоря с нея. Давам ви думата си, че това няма да има последици за вас.

Петросян се замисли, опря длани една в друга и погледна Бен Рои над тях.

— А ако аз съм й причинил зло? — попита той след кратко мълчание. — Пак ли няма да има последици?

Въпросът беше неочакван. Бен Рои се поколеба, пръстите му се вкопчиха в ръба на бюрото.

— А причинили ли сте й зло?

Очите на архиепископа проблеснаха. Сега той разчиташе съмнението на лицето на Бен Рои.

— Трудно е, нали? — рече той. — Както ви казах при вчерашния ни разговор, съвестта е коварен господар. Искате от мен да предам моята съвест, а когато ви изправя пред подобна дилема — дали да размените правосъдието срещу информация, — изведнъж губите увереност. Ще ви попитам отново — гарантирате ли, че ако на момичето е сторено нещо, срещу мен или срещу колегите ми няма да бъде предприето нищо?

Бен Рои се облегна назад. Преди секунди си мислеше, че владее положението, а ето че изведнъж се оказа, че греши.

— Не мога да ви дам подобна гаранция — рече той.

Петросян го изгледа дълго и изпитателно. Някъде отвън зазвъня камбана. Последва нова пауза. Накрая старецът кимна.

— Радвам се да го чуя. Както ще разберете, опитът ми с израелската полиция не беше изцяло положителен, но имам чувството, че вие сте достоен и почтен човек. Преди да изтече нощта, тези ваши качества ще бъдат подложени на изпитание. И само за ваше успокоение — никой не е причинил нищо лошо на детето.

— Ще ме заведете ли при нея?

— Ако случайно сте забравили, аз съм под домашен арест. Не ми е позволено да напускам комплекса.

— Аз ще гарантирам за вас.

Петросян се замисли, после кимна, вдигна телефона и набра номер. Заговори бързо на някакъв непознат език, най-вероятно арменски. После затвори, стана и направи знак на Бен Рои да го последва.

— Елате. И моля ви, не забравяйте какво казахме преди малко за достойнството и честта.

Излязоха от кабинета и тръгнаха надолу.

Появила се в комплекса преди пет седмици. Съвсем неочаквано. Била ужасена. Травматизирана. Израелското правителство се канело да я депортира. Да я върне обратно в Армения и в ръцете на хората, които я бяха прехвърлили нелегално тук. Била отчаяна, умолявала за убежище.