Пол Зюсман - Лабиринтът на Озирис

На единайсет хиляди километра от него Натаниел Барън леко изправи рамене и сакото му от туид се надипли под мишниците.

— Когато аз научих, че доброто име на „Барън Корпорейшън“ е било замесено в разследване на убийство, нямаше как да прехвърля срещата на някой друг — изръмжа той. — Може и да съм се оттеглил от ежедневното управление на компанията, но тя си остава моя компания. Носеща моята фамилия. Надявам се да го оцените, господин…?

— Бен Рои — побърза да се обади един от служителите.

— Старши детектив Бен Рои — каза Бен Рои. И да, оценяваше го.

— Радвам се, че се разбираме.

Конферентното оборудване несъмнено беше последен модел, защото въпреки разстоянието нямаше абсолютно никакво забавяне в предаването на сигнала, а образът на стареца беше толкова ясен, че можеше да видиш петънцата по гигантските му ръце. Лявата държеше кислородна маска.

— Желаете ли нещо за освежаване, господин Бен Рои?

Бен Рои благодари, но отказа.

— В такъв случай предлагам да започнем по същество, ритайте, каквото имате да питате.

Пръстите на дясната ръка на Барън отмерваха бавен ритъм върху бюрото, зад което седеше. Макар в Хюстън да бе ранен следобед, помещението около него — нещо като кабинет или библиотека — тънеше в полумрак. Дори от телевизионния екран на единайсет хиляди километра оттам се усещаше колко е потискащо. Бен Рои разтърка китката си, която още бе възпалена от белезниците, отвори бележника си на нова страница и започна.

— Преди дванайсет дни в Йерусалим беше убита журналистка на име Ривка Клайнберг. В арменската катедрала. Удушена с гарота.

Думите му не предизвикаха видима реакция от страна на Барън. Той продължаваше да барабани и да се взира в него със сълзящите си и същевременно пронизващи очи. Другите също се взираха в него — пет чифта очи го приковаваха от всички страни. Не точно заплашително, но и не особено дружелюбно. Налагаше се да изиграе внимателно ходовете си.

— Случайно да знаете дали в последно време е имало някакви контакти между госпожа Клайнберг и компанията ви?

Погледът на Барън се насочи към двамата служители, които поклатиха едновременно глави.

— Явно смятате, че има причина за подобен контакт — изхриптя Барън.

— В хода на разследването беше установено, че малко след смъртта си госпожа Клайнберг е правила проучване върху „Барън Корпорейшън“ — обясни Бен Рои.

Единият от юристите попита за какво проучване става дума. Бен Рои разказа за статията за златната мина в Румъния.

— Освен това се е интересувала от човек на име Самюел Пинскър. През хиляда деветстотин трийсет и първа въпросният Пинскър е открил местоположението на отдавна изгубена древноегипетска златна мина, известна като Лабиринта на Озирис.

Юристът моментално попита какво общо има това с „Барън Корпорейшън“. С неуловим жест Натаниел Барън го накара да си затвори устата. Горе-долу по същия начин Генадий Кременко бе затворил устата на своята адвокатка. И двамата бяха свикнали да им се подчиняват безпрекословно.

— Продължавайте, господин Бен Рои — избоботи Барън.

Бен Рои се размърда в стола си.

— По всяка вероятност тази древна мина се намира някъде насред Източната пустиня в Египет. Неотдавна дъщерна фирма на „Барън“, „Проспекто Иджипт“, е провела проучвания за полезни изкопаеми в същия район.

Юристката попита какво общо има това с разследването на убийство в Йерусалим, но Барън отново й махна да млъкне.

— Бихте ли ми разказали за „Проспекто“? — попита Бен Рои.

— Мики?

Барън кимна на лъскав млад мъж с грижливо оформени бакенбарди и масивен дизайнерски часовник.

— Те бяха малка дъщерна фирма — обясни мъжът. Гласът му беше отмерен и прецизен като външния му вид. — Поеха двугодишен лиценз за проучване в централните планини край Червено море. След като лицензът изтече, компанията бе закрита.

В общи линии същото, което му беше казал Зиски.

— Като отделен субект ли беше управлявана компанията? — попита Бен Рои.

Не, отвърна мъжът, била управлявана директно от Хюстън, с филиал в Кайро.

— Открихте ли нещо?

Няколко малки залежи на изумруди. Много лошо качество, не си заслужавали разработките. Както и две фосфатни находища, но също прекалено малки, за да представляват интерес.

— И пясък и камъни в изобилие.

— И никакво злато?

— Никакво злато.

— Нито пък лабиринти — обади се другият служител, предизвиквайки вълна от смях. Бен Рои също се усмихна и продължи: