Пол Зюсман - Лабиринтът на Озирис

— Каза ли на семейство Атия? — попита той.

— Още не. Исках първо да изясня някои подробности.

— Искаш ли да отскоча до тях? Утре съм в почивка, а не е зле да ги уведомим. Да се успокоят, че не е някаква акция срещу християни.

— Ще го направиш ли?

— С удоволствие. Бих направил всичко, само да не ми се налага да седя с тъщата. Завчера започна да разказва някаква история, която беше толкова отегчителна, че едва не заспах.

Халифа се усмихна.

— Искаш ли да мина и през Бир Хашфа? — попита Сария.

— Засега недей. Не искам да всяваме паника сред хората. Нека се опитам да намеря мината. Ще поговорим с тях, когато разполагаме със сигурни факти.

Сария кимна и отхапа голямо парче от грис халвата.

— Между другото, открих онова семейство — каза той след кратко мълчание.

Халифа нямаше представа за какво говори.

— Забрави ли? Семейството от Стара Курна. Ел Бадри.

Разбира се. Семейството на изнасиленото от Пинскър момиче. Беше помолил Сария да ги потърси. Но след като научи за златната мина, това вече не му се струваше особено важно.

— И какво? — попита той повече от вежливост, отколкото от интерес. Не искаше Сария да остане с впечатлението, че си е изгубил времето.

— Нищо особено — отвърна с пълна уста сержантът. — Както сам каза, повечето са се преместили в Ел Тариф след разрушаването на Стара Курна. Сестрата обаче напуснала по-рано.

— Сестра?

— Онази, за която спомена. Живее в едно село близо до Едфу. Там е от трийсет години, ако не и повече.

Халифа го погледна объркано.

— Трима братя и една сестра — напомни му Сария с тона на баща, обясняващ нещо на разсеяното си дете. — Братята отдавна са мъртви, но сестрата живее недалеч от Едфу.

— Иман ел Бадри?

— Именно.

Халифа поклати глава.

— Мисля, че нещо бъркаш, Мохамед. Иман ел Бадри е умряла преди години. Тази трябва да е друга.

— Казаха ми друго — отвърна Сария. — Били трима братя. Мохамед, Саид, третия го забравих… май беше Ахмед. И сестра им Иман. Живеела близо до Едфу. Била нещо като свята жена. Благославяла бъдещи майки.

Халифа понечи да възрази, че е станала грешка, но замълча. Като се замислеше, никой не му беше казвал, че изнасиленото от Пинскър момиче е умряло.

— Но това е невъзможно — промърмори той. — Тя трябва да е прехвърлила стоте.

— Всъщност е точно на сто. И всички твърдят, че е жива и здрава.

Халифа вече слушаше с огромен интерес.

— Сигурен ли си?

Сария го погледна с укор.

— Знаеш ли името на селото?

Сария облиза меда от пръстите си, взе химикалка и надраска името върху листче. Халифа го прочете, сгъна го и го прибра в джоба си.

— Казваш, че било край Едфу?

— На около пет километра на север.

Халифа си погледна часовника и тупна Сария по рамото. Стана и закрачи към стълбите, като изяде в движение остатъка от басбусата. До Едфу имаше най-малко час път, а сладкишът май щеше да е единствената му вечеря.

Израел

На идване от Йерусалим Бен Рои беше натискал газта до дупка.

На връщане направо бе пъхнал крака си в дупката и взе разстоянието с двайсет минути по-бързо. Сирената ревеше през цялото време, отразявайки доста добре настроението му.

Докато караше, премисляше отново и отново събитията от следобеда и се опитваше да ги вкара в рамките на онова, което вече бе изградил по случая.

Ако жената от „Немезида“ бе дъщеря на Клайнберг, това определено обясняваше някои неща. В същото време обаче повдигаше куп нови въпроси, сред които и защо Клайнберг е пазила в такава тайна, че има дъщеря. Но пък, от друга страна, редакторът й беше споменал, че при нея всичко било строго подредено и никога не смесвала работа с личен живот.

С малко късмет Зиски можеше да изрови това-онова. По-належащата грижа на Бен Рои беше онова, което Дина му бе казала за „Барън Корпорейшън“. И по-точно, твърденията й, че именно „Барън“ или някой техен изпълнител са убили Клайнберг.

Не че идеята идваше като гръм от ясно небе — „Барън“ фигурираше в случая едва ли не от самото начало. Порази го абсолютната увереност, с която беше посочила виновника. За Дина Леви, Елизабет Тийл или както там беше истинското й име, място за съмнение нямаше. Не вероятно. Не може би. А категорично.

Откъде беше толкова сигурна? Дали „Немезида в действие“ не бяха открили някакви конкретни доказателства? Но тогава защо не ги разкрие — ако не на него, най-малкото на сайта на групата. Предвид историята им с „Барън“, човек можеше да очаква да раздухат новината в мига, в който открият нещо инкриминиращо.