Пол Зюсман - Лабиринтът на Озирис

— Доколкото разбирам, добивът на злато е свързан с отделянето на значителни количества токсични отпадъци.

Юристите отново подскочиха, но Барън им махна да мълчат. Бен Рои се запита защо изобщо ги е повикал. Старецът вдигна кислородната си маска и направи няколко дълбоки хрипливи вдишвания, без да откъсва поглед от детектива. После остави маската и се облегна назад.

— Трябва да си призная, господин Бен Рои — изхърка той, — че нито аз, нито колегите ми разбираме как точно информацията за техническите подробности около добива на злато може да ви помогне в разкриването на едно убийство. Но ако приемем, че подобно нещо ще ви помогне, и тъй като винаги сме се радвали на чудесни отношения с Израел, с радост ще споделя с вас моите петдесет години опит в тази индустрия.

Не звучеше особено радостно, но Бен Рои предпочете да не задълбава.

— И тъй, в отговор на въпроса ви: да, добивът на злато наистина е свързан със значителни количества токсични отпадъци. Процесът по овладяването им се е подобрил през годините, но както и да я погледнете, работата ни си остава мръсна. Винаги е била и винаги ще бъде. Подобно на всички красиви неща, златото си има и неприятна страна.

— Арсеникът част ли е от тази неприятна страна?

Наблюдаваше внимателно каква ще бъде реакцията на Барън. Такава нямаше.

— Може да бъде — отвърна старецът. — Основният отпадъчен продукт е цианидът, но ако златото се добива от арсенопирит, тогава ще се отделят и големи количества арсеник. Което в дългосрочен план е по-опасно, тъй като разпадът на арсеника е много по-бавен от този на цианида. Желаете ли да навляза в повече подробности?

Нещо в тона му сякаш предизвикваше Бен Рои да отговори утвърдително. Той не го направи, не му се слушаше лекция по химия. След събитията от деня умората започваше да се трупа и затова предпочиташе да покрие колкото се може повече теми, докато умът му е все още бистър. Отново промени подхода.

— Според вестникарската статия, за която споменах, отпадъците от мината ви в Румъния се извозват обратно в Съединените щати.

Барън го изгледа.

— Точно така — отвърна той след кратка пауза.

— С отпадъците от всички мини ли правите така?

Въпросът бе посрещнат с пренебрежително изсумтяване.

— Как ли пък не. Отпадъците от другите ни разработки се съхраняват на място. Разбира се, съгласно законите на страната, в която се намира обектът. Нагърбихме се с това в Дръгеш само защото условието за получаването на концесията беше такова. Ужасно скъпо условие, между другото, предвид разходите за превоза, неутрализирането и депонирането им. Но пък залежите са толкова богати, че можем да си позволим цената. Четирийсет милиона унции злато при концентрация от трийсет и пет грама на тон — повярвайте, господин Бен Рои, в нашия бизнес това е истинска златна мина.

— И, разбира се, „Барън Корпорейшън“ с удоволствие играе своята роля в опазването на околната среда — обади се оплешивяващ мъж с тежки торбички под очите и обемисто шкембе, увиснало над панталоните на костюма му „Армани“. — Ние гледаме изключително сериозно на отговорностите си за една чиста природа.

— Изключително сериозно — повтори Барън с тон, който предполагаше тъкмо обратното.

Бен Рои размърда крака и впери поглед в стареца. Усещаше, че изпуска нещо, не задава правилните въпроси. Може би трябваше да отложи разговора за следващия ден, за да може да си почине. Но вече беше дошъл и се съмняваше, че ще му се отвори друга подобна възможност, така че продължи.

— Компанията ви има ли някакви връзки с пристанището Розета? — попита той. — На средиземноморския бряг на Египет?

Барън отново забарабани с пръсти.

— Доколкото знам, не — отвърна той. — А тъй като в компанията не се случва нищо без мое знание, отговорът е ясен.

Думите му бяха посрещнати с усмивки от подчинените му.

— А с мъж на име Генадий Кременко?

— Никога не съм чувал за него.

— А за Дина Леви?

Последвалата пауза бе толкова кратка, че Бен Рои не можа да определи дали е значима.

— И за него не съм чувал.

— Жена е.

Барън сви рамене. Бен Рои се помъчи да разчете изражението му, да познае дали казва истината, или е изключително отракан лъжец. Не успя да реши — може би второто, макар все още да не разполагаше с никакви доказателства. След кратка пауза отново смени тактиката, като боксьор, опитващ се да намери слабото място на съперника си.

— Да се върнем за момент на „Проспекто“ — каза той. — Доколкото разбрах, компанията е била оглавявана от сина ви, господин Барън.