Пол Зюсман - Лабиринтът на Озирис

Шегата — защото това би трябвало да е шега — се отнасяше за факта, че след почти три години без убийства на територията на Стария град, най-неочаквано в рамките на две седмици се случиха две. Преди десет дни студент от йешива беше прободен в корема в долния край на „Ал Вад“ в мюсюлманския квартал. А сега и това.

— Вече не ни достигат хора — каза Баум. — Няма да е зле да повикаме няколко момчета от Руския двор.

— Ще се справим — изръмжа началникът и погледна Шалев, която кимна. Градските участъци не хранеха добри чувства един към друг и това важеше с пълна сила за Кишле и Руския двор. Предостатъчно беше, че им се налагаше да използват техния фотограф. Началник Гал нямаше намерение да пуска на своя територия и следователите им.

— Трябва да се връщам — каза той, като си погледна часовника. — Имам среща на площад „Сафра“. Голям късметлия съм.

Закопча куртката си догоре. Освен командирските инсигнии имаше и златна карфица с формата на менора — президентска награда за заслуги на служебния пост.

— Трябват ми резултати по този случай, Леа — каза той. — При това бързи. Очертава се силен натиск. Разбрахме ли се?

— Разбрахме се — отвърна Шалев.

Гал ги изгледа изпод рунтавите си вежди, хвърли последен поглед към олтарната маса и излезе в катедралата, давайки знак на Баум да го последва.

— Дръжте ме в течение — добави той през рамо.

— И мен — извика Баум.

Бен Рои и Шалев се спогледаха.

— Маниак — в един глас казаха те.

В продължение на няколко минути наблюдаваха как криминалистите си вършат работата, след което Бен Рои попита дали може да огледа по-добре тялото.

— Костюмите са ей там — каза Шалев и посочи отворена кутия, поставена на пода в другия край на помещението, до натрупаните столове. Той отиде до нея и си сложи калцуни, комбинезон и ръкавици, после се върна и коленичи до масата.

— Чук-чук.

Шмелинг вдигна палец, за да му покаже, че може да се приближи. Човек трябваше да внимава с патолога. Беше прочут с яростната защита на работната си територия.

Под масата имаше около 70 сантиметра свободно пространство, а Бен Рои беше едър мъж, с дълги ръце и крака и широки рамене — за разлика от Шмелинг, чиито габарити се съсредоточаваха най-вече в кръста и задника. Беше доста тясно и гърбът му опираше в плота на масата.

— Трябваше да назначат по-дребен детектив — каза Шмелинг.

— Направо джудже — изпухтя Бен Рои. Стигна до тялото, което беше до самата стена, и се отпусна на лакти, вирнал задник. Шмелинг се премести малко, за да му направи място. Светкавицата на Клецман блесна отново.

Жертвата беше облечена със зелено палто, блуза, панталони и обувки без ток. Отблизо изглеждаше още по-едра. Огромни гърди, шкембе, дебели бедра — сигурно тежеше поне сто килограма. Очите й бяха полуотворени и еклерите имаха мътен кафеникав цвят. От устата й стърчеше смачкана на топка носна кърпа, втвърдена от засъхналата кръв; кръв беше размазана и по брадичката, шията и яката на блузата. В долната част на шията имаше жълтеникав белег.

— Гарота — каза Шмелинг. — От жица, ако се съди по чистотата и дълбочината. Трябва да я закараме в Абу Кабир за по-добър оглед, но изглежда, че извършителят си е разбирал от работата. Виж…

Той посочи белега.

— Имаме напречни и съвсем малко надлъжни охлузвания, но не и видими признаци на конгеетия и само ограничени петехиални кръвоизливи.

Посочи едва видимите червеникави точки под очите.

— Всичко това ни говори, че гаротата почти не се е движила и е упражнявала постоянен силен натиск. Предвид размерите на жертвата и факта, че тя явно е оказала съпротива… — Шмелинг докосна с пръст серията драскотини по шията, вероятно оставени от ноктите на жената — … убийството е изисквало много сила и умения.

Звучеше почти впечатлен.

— Шибана работа — промърмори Бен Рои.

— Не съвсем.

— Какво?

— Дрехите й са недокоснати и няма видими признаци за проникване под палубата.

Шмелинг кимна към слабините на жертвата.

— Какъвто и да е мотивът, лично аз спокойно бих изключил секса. Най-малкото по начина, по който го правим ти или аз.

Бен Рои трепна. Мисълта Шмелинг да прави секс беше смущаваща не по-малко от трупа.

— А кърпата? — попита той.

— Не мога да кажа нищо конкретно, докато не направим аутопсия, но под брадичката има една нетипична синина, която ме кара да мисля, че убиецът вероятно я е ударил там и тя си е прехапала езика. Определено е станало преди удушаването.