С Галия имаха бурна връзка, продължила само няколко месеца, преди да й предложи брак. Времето не беше достатъчно, за да може напрежението да каже своето. При Сара обаче не беше така. Тя полагаше толкова усилия, даваше му максимална свобода, но отменените вечери бяха твърде много, за да ги преглътне, работата му поглъщаше повече време, отколкото бе в състояние да приеме.
Сблъсъците ставаха все по-чести, разстоянието между тях се увеличаваше, негодуванието се задълбочаваше. Накрая се случи неизбежното — тя сложи край. Имаха кратко примирие (колкото и иронично да бе, сексът тогава беше най-добрият), но работата отново застана помежду им и след две седмици тя се обади да му каже, че е дотук.
— Обичам те, Ариех, но не мога да живея само с частица от теб. Все те няма. Дори когато си тук, умът ти е някъде другаде. Няма да се получи. Имам нужда от повече.
Той се изнесе от апартамента им, продължи с работата, опита да се убеди, че всичко е за добро.
Пет седмици по-късно тя се обади отново, за да му съобщи, че е бременна.
— От мен ли? — попита той.
— Не, от Менахем Бегин. Замразих негова сперма малко преди да умре. Разбира се, че е твое, малоумник такъв!
Беше изгубил любовница и бе спечелил дете. Странно нещо е животът.
Телефонът на Сара направо превключи на гласова поща. Бен Рои остави многословно съобщение, че се надява, че всичко е минало добре, че съжалява, че се е наложило да се измъкне по-рано, че ще й се обади. После затвори, напъха се по-навътре във входа и зачака дъждът да намалее.
Обикновено Арменската патриаршеска улица беше тиха. Покрай пътните работи обаче Яфската порта беше затворена за излизащия трафик и колите, които напускаха Стария град, сега минаваха оттук на път за Сион или Торната порта. Резултатът бе безкраен поток от коли, таксита и автобуси №38, които задръстваха тясната улица и принуждаваха малкото останали пешеходци да се залепят за стените. Двама харедими с наведени глави минаха бързо покрай него, покрили с найлонови торбички хомбург шапките си, за да ги предпазят от дъжда. След тях се появи група туристи, облечени с еднакви леки сини якета с надпис „Пътешествие из Светите земи — приближаване до Бог“. Изглеждаха окаяни и нещастни. Никой не очаква да го вали дъжд в Светите земи. Особено през юни. Лошото време правеше Божия град да изглежда доста земен и неугледен.
Накрая пороят отслабна и Бен Рои продължи пътя си. Пресече „Булгурджи Бар“ и мина през късия петдесетметров тунел, където трябваше да се лепне за стената, за да не бъде смазан от един автобус. От другата страна, точно след арменския художествен център „Сандруни“, имаше богато украсен засводен вход. Върху камъка отгоре имаше надписи на арабски, арменски и латиница; Бен Рои успя да прочете единствено „Couvent Armenian St. Jacques“. Отпред на пост стояха трима редови полицаи и двама гранични със зелени униформи.
Бен Рои се идентифицира и влезе. За седем години в полицията на Йерусалим това бе едва вторият му повод да влезе тук. Арменската общност беше малка, сплотена и като цяло създаваше много по-малко неприятности от съседите си евреи и мюсюлмани.
От дясната му страна започваше сводест коридор. Отляво се намираше остъкленото помещение на портиера, където трима мъже с кожени якета и каскети се бяха навели над охранителния монитор. Нава Шварц, експерт по камерите от участъка, стоеше зад тях и също гледаше екрана. Когато видя Бен Рои, тя му махна и му даде знак да продължи по коридора и да завие наляво. Той се озова в малък, покрит с калдъръм двор, притиснат между високите стени като двора на затвор. Входът на катедралата, ограден с полицейска лента в бяло и червено, се намираше отсреща, в дъното на дълбока покрита галерия. Образите на Христос и апостолите над него зяпаха в нищото и сякаш нарочно не обръщаха внимание на грижите на света.
Около входа имаше още униформени (този път само редови полицаи), както и три лични оръжия, подредени върху розовия мрамор — два 9-милиметрови „Йерихон“ и белгийски FN. Една полицайка явно забеляза изненаданата му физиономия, защото посочи с палката си табелата до вратата, изброяваща различните предмети и действия, забранени в църквата. От осемте забрани единствено към тази за оръжие беше добавена думата „абсолютно“.
Обикновено полицейските служители не биваше да оставят оръжието си, но в този случай дипломацията като че ли беше взела връх. Бен Рои се съмняваше, че подобен жест би се повторил в някоя джамия. Но пък арменците нямаха навика да те замерят с камъни или да те използват за подвижна мишена.
Читать дальше