Пол Зюсман - Лабиринтът на Озирис

— Убита е с гарота. Копелето е удушило горката кучка.

Изгледа Бен Рои с твърд, студен поглед. Не каза нищо повече. Нямаше нужда. Ясно беше какво има предвид. Трябва да пипнат този тип. Гледаха се още секунда, после Пинкас кимна, отвори вратата и изчезна вътре. Бен Рои допи кафето.

— Добре дошли в Обетованата земя — промърмори той, смачка чашката и я запрати към баскетболното табло в другия край на двора. Чашката дори не достигна целта си.

Гома, Демократична република Конго

Жан-Мишел Семблер се отпусна в памучния комфорт на хотелското си легло и се замисли за добре свършената работа.

Двете седмици бяха тежки. Поради подновената активност на бунтовниците летището в Гома беше затворило малко след пристигането му в страната и това го принуди да заседне в Киншаса цяла седмица, преди най-сетне да си уреди полет на изток до границата с Руанда. Там последва още един четиридневен хиатус, докато хората му уговорят фините детайли на срещата, която се подготвяше вече близо три месеца. Накрая една чесна го откара до затънтена писта в Уаликале и след още два часа друсане през гъсти джунгли се озова пред Исус Нганде, Касапина от Киву, чиято милиция бе превърнала масовите изнасилвания в изкуство и който — което бе по-важно — контролираше половината каситеритни и колтанови мини в тази част на страната.

След всичките подготовки самата среща продължи малко повече от час. В знак на добра воля Семблер беше дал на главатаря половин милион долара в брой, след което дойде ред на многословна дискусия за тонове и как рудата ще се превозва на север през границата в Уганда. Накрая Нганде извади бутилка и вдигна тост за новото им бизнес сътрудничество.

— С’est quoi? 6 6 Какво е това? (фр.) — Б.ред. — попита Семблер, докато разглеждаше червената течност в чашата си.

Нганде грейна, а момчетата войници около него се затъркаляха по земята от смях.

— Sang — отговориха му. — Кръв.

Семблер запази самообладание.

— Във Франция предпочитаме да си стиснем ръцете.

Сега се засмя на спомена. Запали „Житан“, пусна кръгче дим към вентилатора на тавана и се протегна, наслаждавайки се на допира на памучните чаршафи до голото му тяло. Макар че тази година бе навършил петдесет, благодарение на строгата диета, йогата и редовните упражнения с личен треньор изглеждаше с десет години по-млад. Може би дори петнайсет. Чувстваше се добре. Силен, във форма, уверен. Още повече сега, след като срещата беше минала и се прибираше у дома.

При нормални обстоятелства цялата работа щеше да бъде свършена от някой по-нискостоящ в йерархията на компанията. В конкретния случай обаче бордът го бе помолил да дойде лично и да сключи сделката, тъй като китайците заграбваха все по-голям дял от полезните изкопаеми на Конго. Местните представители щяха да поемат нещата оттук нататък (като едни от водещите търговци на полезни изкопаеми не можеха да си позволят да бъдат уличени във връзки с масов убиец), но за първоначалния контакт компанията искаше да направи впечатление. Да покаже на Нганде, че намеренията им са сериозни. И Семблер нямаше нищо против да изпълни поръчението. Не само защото потенциалните печалби бяха огромни, но и защото си падаше по приключенията. Апартамент в 7-и арондисман 7 7 Административна единица във Франция и в повечето френскоговорещи държави — Б.пр. , вила в Антиб, трийсетгодишен брак, три дъщери — понякога му се струваше, че животът е прекалено комфортен. От време на време имаше нужда от тръпка. Пък и така или иначе не го грозеше никаква опасност, след като компанията беше осигурила телохранители (петима бивши служители от специалните части, които в момента се изтягаха покрай басейна, след като тежката част беше отминала).

Откъм затворената врата на банята се чу шуртенето на душ. Семблер пусна още едно кръгче дим и докосна пениса си, спомняйки си удоволствията от изминалата нощ. Май имаше време за още една игричка, преди да отлети обратно за Киншаса. Изобщо не се беше замислял за морала в забавленията си. Или поне не страдаше от угризения. Същото се отнасяше и за това, че прави бизнес с ненормалник като Исус Нганде. Според ООН той беше отговорен за смъртта на близо четвърт милион души, предимно жени и деца. С парите, които му плащаха (пет милиона долара годишно), броят на убитите щеше да се увеличи. Но пък Нганде контролираше мините. Други корпорации, желаещи да запазят илюзията за порядъчност, добиваха материалите си от посредници, които на свой ред използваха други посредници и така се заформяше една перачница на съвест, която държеше произхода на рудата удобно далеч. Суровината можеше да мине през десет прекупвачи, за да стигне от робските мини в Северно Киву до пазарите на Европа, Азия и Съединените щати. И на всеки етап цената на килограм растеше експоненциално. Осигуриш ли си пряка доставка, както правеха те, ще получиш суровината почти без пари. Изнасилванията, осакатяванията и убийствата не бяха приятни неща. Но парите, които спестяваше — и съответно печелеше — компанията, бяха изключително приятни. А и на кого му пукаше какво си причиняват чернилките? В края на краищата Конго беше много далеч от заседателните зали в Париж.