Пол Зюсман - Лабиринтът на Озирис

— Ой вей! — промърмори Анджелина.

Вътре стоеше голо момиче, абаносовата й кожа още блестеше от водата. Не беше на повече от девет или десет години. Трепереше, очите й бяха станали огромни от ужас.

Последва кратко, изпълнено с ужас мълчание. Накрая Мерилин Монро забързано прекоси стаята, като пътьом свали маската си, разкривайки бледо лице и рошава червеникавокафява коса. Грабна една кърпа от банята и уви детето в нея.

— Всичко е наред — прошепна тя и го прегърна. — Всичко е наред. Всичко свърши.

Дълго остана така, като успокояваше момичето. Никой друг не помръдна, нито се обади. После жената се върна с пламнало лице в стаята и удари Семблер през лицето с дръжката на пистолета. Той се просна на леглото, изкрещя и вдигна ръце да се защити. Другата жена хвана ръката й и извика:

— Стига, Дина!

Червенокосата се отскубна и удари Семблер отново, после още веднъж, накрая го сграбчи за косата, дръпна главата му назад и напъха цевта на пистолета дълбоко в устата му.

— Ще те убия — изкрещя тя. Лицето й беше станало тъмночервено, а бузите й бяха мокри от сълзи. — Ще те убия, животно мръсно. Ще ти пръсна шибаната глава.

Беше изпаднала в истерия и не се владееше. Започна да се успокоява едва когато мъжът с маската на Елвис пристъпи до нея, прегърна я и нежно, но решително я дръпна назад. Заговориха тихо на език, който бе непознат на Семблер, но почти със сигурност беше иврит. Треперейки, жената пъхна пистолета в джинсите си. Върна се в банята и помогна на момичето да облече парцаливата розова рокля, метната през седалката на тоалетната. Хвана го за ръка и го поведе към изхода. Детето вървеше мълчаливо и покорно. Жената дръпна резето, отвори вратата и го изведе, след което отново се обърна към Семблер. Той се беше свил на леглото и стенеше, хавлията се беше вдигнала до кръста му, яката й беше изцапана с кръв. Жената го изгледа с изкривено от омраза лице и го заплю.

— Ние сме твоят кошмар — каза тя, излезе в коридора и затвори след себе си.

Елвис Пресли погледна през прозореца, за да види дали суматохата не е привлякла вниманието на бодигардовете. След като се увери, че всичко е наред, се върна при леглото и надигна французина в седнало положение. Лявата буза на Семблер беше подута.

— Кучката ми счупи челюстта — промърмори той.

Мъжът не отговори, а отстъпи две крачки назад и се прицели в главата му.

— Сега ще погледнеш към камерата — нареди той. — Ще кажеш името си и името на компанията, за която работиш, след което ще обясниш какво точно правиш в Африка.

Даде знак да включат камерата.

— Започвай да говориш, долен кучи сине.

Йерусалим

Катедралата „Свети Яков“ се намираше в сърцето на арменския квартал, на двеста метра от полицейския участък, на подобната на дълбок каньон Арменска патриаршеска улица. Някъде по средата на пътя дъждът се превърна в истински порой и принуди Бен Рои да се скрие във входа на арменската таверна. Той наруга Пинкас, че отказа да му заеме чадъра си, и извади мобилния си телефон. Искаше да се обади на Сара и да се извини.

Странно беше как се преобръща животът. Как нещата никога не стават точно както си очаквал. Преди няколко години беше сгоден и му предстоеше да се ожени. После годеницата му Галия беше убита и светът му сякаш полетя в бездънна пропаст. Мислеше си, че това е краят, че е погребан завинаги, но въпреки всичките му очаквания двама души успяха да го измъкнат от бездната. Единият от тях бе Сара.

Бяха заедно четири години. Четири хубави години. Прекрасни години, особено в началото. Разбира се, Галия винаги щеше да остане с него, но със Сара животът му бе продължил. Беше се излекувал. И не само в личен план. Кариерата му отново влезе в релси. Беше повишен в старши детектив, спечели почетни грамоти за работата си по три разследвания, преоткри страстта си към полицейската работа. Манията си по нея.

И именно тук започнаха проблемите. Както ще ви каже всеки детектив по света, намирането на баланс между защитата на закона и личната връзка е трудна работа. Двойно по-трудна, ако работиш във взривоопасната атмосфера на град като Йерусалим. И тройно в Стария град, където вярата и яростта, Бог и дявол, престъпление и молитви бяха оплетени толкова здраво, че беше почти невъзможно да ги разплетеш.

Само с едно-две изключения, всичките му колеги имаха поне по един развод зад гърба си. Работа и жени — двата свята просто не можеха да бъдат балансирани. Как да разпуснеш вечер след разбиване на наркогрупа, ако половинката ти иска да прекарате уютно пред телевизора? Как да я ухажваш, след като цял ден си разпитвал сериен изнасилван? Как да не отговориш на повикване за оглед на труп в църква, защото гледаш ултразвукови снимки на нероденото си дете? Къде да прокараш границата? Как да прокараш границата?