Пол Зюсман - Лабиринтът на Озирис

Извади своя „Йерихон“ от кобура, остави го при другите, изключи мобилния си телефон и прекрачи лентата. Вътре цареше полумрак, макар вратите да бяха отворени и завесата на входа да бе вдигната. Четири дебели като секвои колони се издигаха към купола над главата му; десетки месингови полилеи висяха на дълги вериги от тавана и изпълваха пространството като армада миниатюрни космически кораби. Имаше икони в златен и сребърен обков, огромни маслени картини, потъмнели от времето, дебели килими и сини и бели плочки, които образуваха сложни плетеници по стените. Цялостното впечатление бе не толкова за място за молитва, колкото за интериора на някакъв огромен, пълен със стока античен емпориум. Бен Рои остана за момент на място, за да се ориентира, като вдишваше плътния, наситен с аромата на тамян въздух и гледаше как полицейско куче и водачът му претърсват страничните параклиси отляво, след което продължиха към някакъв проход в стената от дясната му страна. Оттам проблясваха светкавици на фотоапарати и долитаха приглушени гласове.

— Много мило, че дойде, Ариех.

Точно до входа стоеше оплешивяващ набит мъж. Върху синята му куртка се виждаше листото и двойният венец на Ницав Мишне — командир Моше Гал, шефът на полицейски участък „Давид“. От двете му страни стояха заместникът му, главен суперинтендант Ицхак Баум, и старши сержант Леа Шалев, пищна жена с широки бедра и синя униформа. Шалев кимна за поздрав, Баум — не.

— Съжалявам, господине — каза Бен Рои, като застана до Шалев. — Бях в „Хадаса“. Трафикът…

Гал махна с ръка, за да покаже, че не е нужно да му обяснява.

— Всичко наред ли е с бебето?

— Изглежда добре, благодаря, господине.

— Е, това не може да се каже за нея — рече Баум и посочи.

Намираха се в дълго, застлано с килим помещение, по-скромно от катедралата, която приличаше на пещерата на Аладин. Сводестият таван беше напукан и покрит с плесен. В единия край имаше купчина сгъваеми столове, а в другия беше поставена голяма маса с покривка, служеща за олтар. Покривката беше вдигната, разкривайки пространството отдолу. Двама криминалисти с латексови ръкавици и бели защитни комбинезони лазеха по земята с пинцети и торбички за улики; други двама търсеха отпечатъци. Биби Клецман, фотографът от Руския двор, беше коленичил и щракаше със своя „Никон“ D700; светкавицата на фотоапарата осветяваше широкия гръб на д-р Аврам Шмелинг, патолог на повикване, който се беше заврял под масата.

Виновникът за цялата тази суматоха не беше на показ. Едва когато клекна, опрял лакти на коленете си и наведен леко встрани, за да вижда по-добре, Бен Рои успя да зърне тялото. Жена, доста пълна, лежаща по гръб. Беше осветена от полицейска халогенна лампа и изглеждаше стара, или най-малкото застаряваща — в края на средната възраст, ако можеше да се съди по прошарената коса, макар да бе трудно да се прецени със сигурност, защото трупът се намираше на шест метра от него и беше частично скрит зад едрото туловище на Шмелинг.

— Чистачката я намерила тази сутрин — каза Леа Шалев. — Вдигнала покривката и…

Тя посочи към олтара.

— Опищяла всичко. В момента се намира в жилището си в комплекса. Едно от момичетата ни взема показанията й.

Бен Рои кимна, докато гледаше как патологът се обръща в тясното пространство под масата и ръчка тялото. Приличаше на мечка, която души вечерята си. Доста неприятно сравнение.

— Знаем ли коя е? — попита той.

— Нямаме идея — отвърна Шалев. — Не открихме нито портфейл, нито някакви документи.

— Е, определено не е Бар Рафаел и — обади се Баум.

Шегата беше безвкусна и никой не се разсмя. Никой никога не се смееше на шегите на Баум. Този тип беше същински задник.

— Едно от момчетата при входа мисли, че я е видял да влиза към седем часа снощи — продължи Шалев. — В момента го разпитват. А чистачката я е намерила в осем сутринта, така че имаме известна представа за времето.

— Нещо по-конкретно?

— Засега не. Шмелинг не бърза с изводите.

— Голяма изненада — промърмори Гал.

Бен Рои погледа още малко и се изправи.

— На идване видях, че има камери.

— Държат под око целия комплекс — потвърди Шалев. — В момента преглеждат записите. Натоварих и Пинкас да прерови записите от полицейските камери в участъка. Може да са засекли някъде нашия човек. Ще пипнем кучия син.

— Напомня ми за шерут в Тел Авив — каза Баум.

Всички го погледнаха в очакване на гвоздея на програмата.

— Няма го цяла вечност, а после идват по две наведнъж.