Пол Зюсман - Лабиринтът на Озирис

Допуши цигарата, стана от леглото и почука на вратата на банята, за да даде знак, че е готов да започне отново. Отиде до френския прозорец и надникна между завесите. В далечината се издигаше мрачната грамада на вулкана Нирагонго; под него занемарени морави се спускаха до плувния басейн на хотела, където седяха бодигардовете му и още двама души. Сигурно от някоя НПО. Определено не бяха екскурзианти. Тук никога не идваха екскурзианти.

Хората от неправителствените организации го развеселяваха. Също като всички онези жалки идиоти, противници на корпорациите и антиглобалисти, които подскачаха насам-натам с лаптопите и мобилните си телефони и се пенеха как Западът експлоатирал ресурсите на Третия свят. А без колтан и каситерит нямаше да има лаптопи и мобилни телефони, а без корпорации като неговата нямаше да има колтан и каситерит. Всеки имейл и есемес, с който настояваха за справедливост, всяко обаждане, организиращо поредната акция, всеки сайт, на който се тръшкаха за потъпкването на човешките права, — бяха възможни тъкмо благодарение на мизерията и експлоатацията, които така пламенно заклеймяваха. Смешно, абсолютно смешно. Или поне щеше да бъде, ако си правеше труда да им обръща внимание.

Съскането на душа намаля и утихна. Семблер се обърна и погледна скъпия си ролекс, за да види с колко време разполага. На вратата се почука.

— По дяволите! — промърмори той и добави на по-висок глас: — Момент!

Взе хавлията от пода, наметна се и прекоси стаята.

— Кой е?

— Рум сървис — отвърнаха му от другата страна.

Не беше поръчвал нищо, но се намираше в най-скъпата вила на хотела и управата непрекъснато пращаше питиета, цветя и сладки, така че отключи и отвори вратата, без да се замисля.

В гърдите му опря пистолет. Семблер понечи да отвори уста, но жената, която държеше оръжието, вдигна пръст към устните си. Или по-точно към устните на латексовата маска на Мерилин Монро, която носеше. Побутна го навътре в стаята. Последваха я двама мъже и една жена, която затвори вратата и пусна резето. Всички бяха с маски — Арнолд Шварценегер, Елвис Пресли, Анджелина Джоли. Не бяха африканци, личеше по голите им ръце и вратове. Като се изключи това, не можеше да се каже нищо друго за тях. Ако не беше пистолетът, гледката сигурно щеше да е комична.

— Qu’est-ce vous voulez? 8 8 Какво искате? (фр.) — Б.ред. — попита той, като се мъчеше да говори спокойно. Жената с пистолета не отговори, а го бутна на леглото. Мъжът с маската на Елвис Пресли отиде до прозореца и спусна завесите. Анджелина Джоли клекна и отвори куфарче „Самсонайт“, от което извади тринога и цифрова видеокамера. Арнолд Шварценегер, дребен кльощав мъж с мазни косми, стърчащи под маската, отиде до нощната масичка, където се зареждаше мак букът на Семблер. Вдигна капака и включи лаптопа. Чу се мелодичен звук и екранът посивя.

— Qu’est-ce vous…

Получи шамар през лицето.

— Млъквай.

Акцентът приличаше на американски, с намек за нещо друго. Руски? Испански? Израелски? Не можеше да каже със сигурност. Анджелина Джоли, която беше по-тъмнокожа от другата жена, разположи триногата в средата на стаята и закрепи камерата. Включи я, отвори екрана и насочи обектива надолу, право към лицето на французина. На екрана на лаптопа се появи скрийнсейвър със Семблер и семейството му.

— Паролата — каза Арнолд Шварценегер и обърна макбука към него.

Семблер се поколеба. Първата му мисъл беше, че е някакъв обир. Те обаче не бяха докоснали портфейла му, който лежеше в края на леглото, а и желанието им да влязат в компютъра му го убеди, че става въпрос за нещо много по-лошо от обикновен грабеж. На диска имаше много неща, които нито той, нито компанията биха искали да…

— Паролата — повтори мъжът.

— Веднага — озъби му се Мерилин Монро и опря пистолета в слепоочието му.

Семблер се наведе и въведе паролата. Шварценегер обърна лаптопа, включи флашка в свободен порт и прокара пръст през тъчпада, за да разгледа съдържанието на диска. Семблер вече беше уплашен. Сериозно уплашен.

— Не зная какво искате от мен… — започна той.

Прекъсна го някакво тракане откъм банята. Натрапниците се напрегнаха и се спогледаха. Жената с пистолета цъкна с език и поклати глава, сякаш искаше да каже „Трябваше да проверим“. Шварценегер остави лаптопа и измъкна глок от колана на джинсите си. Монро и Джоли направиха същото, отдръпнаха се и се прицелиха във вратата. Елвис Пресли отиде до банята и се залепи на стената до вратата. Остана за момент така, спогледа се с другарите си, после се пресегна и отвори.