Пол Зюсман - Лабиринтът на Озирис

— Минах на преглед преди три седмици — каза човекът, без да вади цигарата от устата си. — Всички документи са тук, ако искате да проверите.

Бен Рои му каза, че не е необходимо.

— Често ли минавате от тук? — попита той.

— Два пъти седмично. От Ашдод до Мицпе Рамон и обратно през Йерухам и Димона.

— Да сте виждали тази жена?

Бен Рои му подаде снимката. Шофьорът я разгледа и му я върна, клатейки глава.

— Сигурно е стояла тук. Сякаш е очаквала някого.

— Никога не съм я виждал.

— Сигурен ли сте?

— Напълно.

— Добре, можете да продължите.

Бен Рои се отдръпна и му даде знак да тръгва.

— И махнете тази цигара! — извика той, докато шофьорът потегляше. — Карате шибана петролна цистерна!

Онзи измърмори нещо, метна цигарата навън и потегли. Бен Рои се върна при колата си и отново нападна чипса.

През следващия час и половина спря още четиринайсет коли, сред които пикап с бедуини, военен автобус от военновъздушната база в Рамон и кабриолет „Ауди Р“, каран от най-дебелия мъж, който бе виждал, в компанията на две от най-красивите жени, които бе срещал — нагледен пример за това колко съблазнителни могат да бъдат парите.

Двама души познаха Ривка Клайнберг от снимките й във вестниците, никой обаче не я беше виждал лично, още повече на това затънтено място. Докато аудито се отдалечаваше с гърмяща музика и развети от вятъра женски коси, Бен Рои най-сетне призна, че си е изгубил времето. Реши да проследи второстепенния път до египетската граница и да види дали нещо няма да привлече вниманието му. После щеше да отскочи до Мицпе Рамон за разговор с местните полицаи и да поеме обратно към Йерусалим.

Огледа за последен път с бинокъла, изпика се край пътя и се качи в тойотата. От юг забеляза друга кола, далечно бяло петно в маранята. Поколеба се дали да направи един последен опит. Накрая реши, че не си заслужава, затръшна вратата, сложи си колана, махна лампата от покрива и потегли. Почти незабавно размисли и спря. Изключи от скорост, разкопча колана и сложи лампата.

— Едно към шестнайсет — промърмори той, взе снимката на Клайнберг и излизаше.

Колата се движеше бързо и за петнайсет секунди се бе превърнала от мираж в съвсем реален автомобил. Джип, доколкото можеше да прецени. Той излезе на пътя. Колата наистина летеше и стопяваше устремно разстоянието. Когато приближи на четиристотин метра от него, Бен Рои вдигна ръка, но тя изобщо не намали. Триста метра, двеста и Бен Рои се канеше да се дръпне, когато шофьорът внезапно наби спирачки. Чу се съскане на гума в асфалт вдигна се малко пушек и колата — тойота „Ленд крузър“ спря на пет метра от него. Същата картинка като с аудито — мъж зад волана и две жени, макар че в този случай мъжът беше слаб и красив. Бен Рои отиде до прозореца му и показа значката си.

— Ако имах радар, щяхте да останете без книжка — каза той.

— Съжалявам — отвърна шофьорът. — Бях се отнесъл.

— Лош момент за отнасяне, докато караш толкова бързо.

— Съжалявам — повтори шофьорът.

Бен Рои постави ръка на покрива и надникна вътре. Жената на предната седалка беше слаба, с късо подстригана тъмна коса, гърдите й ясно се очертаваха под тениската й. Онази отзад беше кестенява, на опашка, и с дълги загорели крака, опрени в седалката на шофьора. Нямаше как да не забележи, че и двете са привлекателни, макар и не по същия начин като спътничките на дебелака. Онези бяха кукли, лъхаха на секс от километри. Тези двете бяха по-скромни, имаха… манталитет.

— От тук ли сте? — попита той.

— От Тел Авив. Бяхме в Ейлат за няколко дни.

Късметлия, помисли си Бен Рои.

— Често ли пътувате по този път.

— Горе-долу веднъж на два месеца.

Очите на Бен Рои се стрелнаха към жената на задната седалка, след което подаде снимката.

— Случайно да сте я виждали?

Всички погледнаха, а жената отзад свали краката си и се наведе.

— Аз съм я виждала.

Бен Рои почти напъха глава вътре.

— Тук ли?

— Не, във вестника. Това е жената, която е убита в Йерусалим.

Имаше акцент. Съвсем слаб, но се долавяше. Американка, предположи Бен Рои. Или може би англичанка. Красиви очи, лунички по носа — определено привлекателна.

— Но никога не сте я виждали в този район?

Тя поклати глава.

— А вие?

Другите двама също поклатиха глави.

— От тук ли е била? — попита мъжът, докато му връщате снимката.

— Просто проверявам някои следи.

— Е, надявам се да имате успех — каза кестенявата, намести се и отново вдигна крака, за да ги опре в седалката.