Пол Зюсман - Лабиринтът на Озирис

— Следи от живак. Повишено количество селен, флуорид и хлорид. Изключително високи количества…

Омар погледна към Халифа.

— … арсеник.

Халифа зяпна.

— Някой е изхвърлял арсеник във водата?

— Така изглежда. Макар че интересен е не толкова самият арсеник, колкото намирането му в съчетание с останалите вещества. Това излиза извън рамките на специалността ми, но разговарях с някои познати и се стигна до заключението, че става въпрос за утайки от сярна пещ.

— Това пък какво означава, мътните да го вземат? — слисано попита Халифа.

— И аз зададох абсолютно същия въпрос — разсмя се Омар. — Оказва се, че това е етап от процеса на отделянето на рудата от скалата. Използва се за извличане на различни метали — мед, цинк, олово. В този случай обаче високата концентрация на арсеник говори повече за остатъци от…

— Добив на злато — довърши Халифа. Гъделичкането беше изчезнало. Вместо него усети тежест в стомаха си. Взираше се в картата, във възвишенията в центъра на пустинята, после смачка фаса в пепелника в югоизточния ъгъл.

— Извинявай за момент. Омар — каза той. — Трябва спешно да се обадя по телефона.

Йерусалим

Късно сутринта архиепископ Петросян беше поставен под домашен арест в арменския комплекс. Тълпите на „Омар Ибн ал Хатаб“ се разпръснаха, журналистите си събраха партакешите, а началник Гал триеше сол на главата на Баум за колосалната издънка. Бен Рои и Зиски се върнаха в кабинета си и тъкмо седнаха да обсъдят следващия си ход, когато телефоните им иззвъняха. Едновременно. Зиски вдигна стационарния; Бен Рои се завъртя в стола си и отговори на мобилния си. Халифа. Без обичайните любезности.

— Мисля, че попаднах на нещо.

Разказа на Бен Рои за Пинскър, за Лабиринта, за вероятността мината още да не е изчерпана, за отровените кладенци. Бен Рои от време на време си записваше, но основно слушаше. На лицето му отначало се изписа интерес, сменен с изумление, а когато чу за кладенците, ченето му увисна.

— Трябва да е някакво съвпадение — каза той, когато Халифа приключи. — Твоят случай и моят да се окажат всъщност един. Не, не мога да повярвам. Твърде добре се нарежда всичко. Прекалено добре.

— Същото си помислих и аз — рече Халифа. — Не че мината на Пинскър е единствената в Източната пустиня, но когато направих справка в Министерството на петрола и полезните изкопаеми, ми казаха, че в района няма други златни залежи. Най-близките са при Сукари и Хамаш, а те са оттатък Марса Алм. На повече от двеста километра.

Бен Рои чуваше гласа на Зиски в другия край на помещението — нещо за автобус и за непредвидено спиране. Беше твърде погълнат от разговора с Халифа, за да му обърне внимание.

— Пак не мога да повярвам — каза той. — Трябва да има някакво друго обяснение.

— Обясни ми тогава следното — отвърна Халифа. — Помолих жената от министерството да провери дали някога в района се е добивало злато. Оказа се, че не. Или поне не в наше време. Единственото, което успя да открие, е изтекла концесия отпреди петнайсет години за компания на име „Проспекто Иджипт“. В продължение на година и половина изучавали точно тази част от пустинята.

— И какво?

— „Проспекто“ са дъщерна фирма на „Барън Корпорейшън“.

Бен Рои задъвка устна. Дов Зиски стоеше до картата на Израел на стената.

— И какво предполагаш? — попита той. — Че „Барън“ са открили въпросната мина и работят тихомълком?

— Нищо не предполагам. Просто ти излагам фактите. Макар да става ясно накъде водят те. В края на краищата получаването на концесия не излиза евтино. „Барън“ могат да си спестят куп пари, ако разработват мината незаконно. И ако твоята журналистка е успяла да надуши по някакъв начин и е заплашила да надуе сирената…

Зиски го повика, но Бен Рои вдигна ръка да му покаже, че е зает. Странно, помисли си той. Преди седмица беше помолил Халифа да порови за някои второстепенни детайли по случая, а сега сякаш му предоставяше готово решение. Обмисли сценария, като се опитваше да го съпостави с останалите неща, които бяха открили. Нямаше представа дали е възможно някой да разработва тайно златна мина. Според думите на Халифа обаче мястото било ужасно затънтено, така че имаше някаква вероятност. Да оставим това за момент. Много други елементи също пасваха. Вестникарските статии, Пинскър, „Барън“, Египет, „Немезида в действие“ също, ако Клайнберг се бе обърнала към тях с надеждата да научат нещо повече за мината с хакерските си атаки. Или може би е смятала да им пусне информацията. Проблемният елемент беше Восги и трафикът на хора. Какво общо имаше това с незаконна златна мина насред египетската пустиня? Нищо, или поне засега не виждаше някакво обяснение. Както и преди, сякаш дърпаше килима в една част на стаята, за да оголи друга. Колкото и да се мъчеше, никога не успяваше да покрие целия под.