Пол Зюсман - Лабиринтът на Озирис

— Е, може малко да стесним района — отвърна Салма. — Двете уади, в които намерихме надписите, Ел Шагаб и Мине, в миналото явно са били използвани като основни пътища към мината, Ел Шагаб от запад и Мине от север. Мината се споменава също и в два други надписа от Бир ел Гинди. Така че, ако триангулираме трите обекта, мината би трябвало да се намира някъде в централните възвишения на пустинята. Но и това е много голям район.

— И много отдалечен — добави Хасан. — По онези места няма повече живот, отколкото на Луната.

Като че ли някой друг беше използвал неотдавна същата аналогия. Не можеше да си спомни точния контекст, но и предпочете да не си губи времето в опити.

— А тази мина би ли била ценна, ако някой я открие?

Въпросът сякаш сам изникна в главата му. Всъщност питаше дали мината е достатъчно ценна, за да убият за нея.

— Зависи какво разбираме под „ценна“ — отвърна Хасан. — От археологическа гледна точка тя би била изумително откритие. Особено ако е донякъде запазена и не се е срутила напълно.

— Имах предвид по-скоро финансово — каза Халифа. — Ако се предположи, че в нея все още има злато.

— Е, това е наистина смело предположение — рече Хасан. — Каквото и да намеква Диодор, аз лично не виждам как може да е останало нещо от първоначалните залежи. Не и след петстотин години непрекъсната експлоатация.

— Но ако има?

— Тогава разбира се, че ще е ценна. Все пак златото си е злато. Хората продължават да жадуват за него.

— Не е толкова просто — намеси се Салма. — Както вече казахме, не става въпрос просто да отидеш там с кирка и Да започнеш да дълбаеш злато от стените. Извличането на златото от рудата е сложен процес, а като се има предвид отдалечеността на района, добивът ще трябва да е в индустриални размери, за да има някаква икономическа изгода. Фараоните явно са действали именно така, защото са разполагали с огромни количества робска работна ръка. Днес разходите са много по-големи. Така че за да отговоря на въпроса ви — да, мината би била ценна, но не и за средностатистическия предприемач. Единствено държавата или някой голям минен конгломерат би могъл да вложи достатъчно ресурси, за да излезе на печалба.

Конгломерат като „Барън Корпорейшън“, помисли си Халифа.

Облегна се назад и издиша дима през носа си, като премисляше чутото. Усещаше, че е попаднал на нещо, но още му беше трудно да прескочи от златна мина в Египет до труп в Израел, имайки предвид трафика на хора, който засягаше и двете страни. Минаха няколко секунди. После си даде сметка, че Райсули и жена му го чакат. Пък и не беше негова работа да прави тази връзка. Достатъчно беше да предаде наученото на Бен Рои. Благодари на брата и сестрата за помощта им, каза, че ще ги потърси, ако му потрябва нещо друго, и затвори. Даде си още две минути, докато разговорът се уталожи в главата му, и се обърна.

— Извинявай, че отне толкова много…

Столът на Зейнаб беше празен. Халифа се огледа — сигурно беше влязла в кафенето да вземе нещо или може би да разгледа витрината на някой съседен магазин. Обаче не я виждаше никъде. Той се изправи, погледна нагоре и надолу по улицата, опита се да я различи в тълпите. Загрижеността му бързо започна да прераства в тревога.

— Зейнаб — извика той. И повтори по-силно: — Зейнаб!

Някой докосна китката му. Халифа рязко се завъртя, мислейки си, че е тя. Оказа се, че е мъжът от съседната маса.

Той посочи към отсрещната страна на улицата.

Зейнаб стоеше до оградата около увеселителния парк и гледаше децата вътре. Беше се вкопчила в решетките, сякаш се намираше в килия.

— Ох, Зейнаб! — промълви той. — О, мила моя.

Хвърли пари на масата и изтича при нея. Раменете й се тресяха. Прегърна я и нежно я отведе, като се проклинаше, че не я е следил по-внимателно.

— Всичко е наред — рече той. — Вече съм тук.

Тя се обърна към него и зарови лице в гърдите му, като хлипаше неудържимо.

— Липсва ми, Юсуф. Господи, колко ми липсва само. Просто не мога да понасям тишината.

Градът беше пълен със звуци — смях, музика, автомобилни клаксони, трополене на каруци, — но той много добре знаеше какво има предвид тя. Без Али в живота им винаги щеше да има потънало в тишина кътче, подобно на изоставена къща.

— Всичко е наред — повтори той и я притисна към себе си, без да обръща внимание на погледите на минувачите и на мърморенето на онези, които не одобряваха подобни публични прояви на близост между мъж и жена. — Ще се справим. Обещавам ти, Зейнаб, ще се справим.