Пол Зюсман - Лабиринтът на Озирис

— И не забравяйте, че това е станало в самото начало на съществуването на мината — обади се брат й. — А тя е била разработвана още… около четиристотин години, или някъде там. Дори ако приемем, че е имало периоди, през които не е била използвана, потенциалните й размери са направо неописуеми. Нищо чудно, че са я наричали също така „биа уе аа ен нуб“.

— Най-голямата от всички златни мини — преведе Салма.

Халифа намери опипом наргилето и дръпна. Колкото и интересно да бе всичко това, все още се мъчеше да намери ясна връзка между златната мина отпреди три хиляди години и жената, удушена с гарота в йерусалимска църква. Вярно, „Барън Корпорейшън“ се занимаваха с добив на злато. А златото и насилието винаги вървяха ръка за ръка. Но въпреки това всичко му изглеждаше доста неубедително. И още по-неубедително, ако се включи и трафика на хора. Дръпна отново, погледна Зейнаб — тя все така гледаше право напред, унесена в мислите си — и зададе очевидния въпрос:

— Мината със сигурност ли е била изчерпана още през древността?

От другата страна се чу шепот.

— Въпросът е донякъде спорен — каза накрая Салма Райсули.

Не беше точно онзи еднозначен отговор, който очакваше.

— В какъв смисъл спорен?

— Херодот говори съвсем недвусмислено по въпроса — каза Хасан. — Той твърди, че мината била изоставена в края на Новото царство, защото цялото злато било изкопано. Но Диодор Сицилийски, който явно е ползвал различни източници от тези на Херодот…

— И този конкретно се смята за по-достоверен… — добави сестра му.

— Диодор просто казва, че местоположението на мината било забравено в хаоса в края на Новото царство. Това предполага, че тя не е била изчерпана, а просто изгубена. Със сигурност няма местни съобщения след края на Двайсета династия…

— Макар че има папирус от Късния период, който описва експедиция, опитваща се да открие мината — каза Салма. — Естествено тя едва ли би била организирана, ако не са смятали, че все още има какво да се добива от нея. За съжаление експедицията се изгубила в пустинята и всички измрели от жажда, така че търсенето им не се увенчало с успех.

— Простият факт е, че никой не знае — каза Хасан. — Лично аз съм склонен да вярвам на Херодот. Естествено, като моя сестра, Салма заема противоположното мнение. Невъзможно е да се каже със сигурност каква е истината.

— И положението ще си остане такова, докато някой не открие мината — добави Салма.

— Самюел Пинскър явно го е направил — промърмори Халифа и замислено дръпна от наргилето.

До него приближи младеж и започна да слага нови въглени на мястото на изгорелите. Халифа почти не го забеляза. Отново усещаше онова характерно гъделичкане по гръбнака. Не беше силно, но определено го имаше. Наведе се напред.

— Херодот споменава, че мината била толкова богата на злато, че човек можел…

— … да го реже от стените с нож — завърши вместо него Хасан.

— Има ли някаква истина в това?

В отговор чу смях. И от двамата.

— Май не сте запознат с добива на злато — каза Салма.

Халифа призна, че е точно така.

— Хубава история, но е пълна измислица — рече Хасан. — Египтяните извличали по-голямата част от златото от жили златоносен кварц — бял кварц с малки примеси злато в него. За да стигнат до златото, трябвало да отсекат парчетата кварц от склона, после да го стрият на прах и да я промият с вода, за да отделят скъпоценния метал. Далеч не е толкова просто, колкото пише Херодот. Диодор Сицилийски се придържа много по-близко до истината.

— Макар че няма съмнение, че древните залежи наистина са били невероятно богати — обади се Салма. — И всички източници недвусмислено посочват, че депозитите в Лабиринта на Озирис са най-богатите. Така че в писаното от Херодот може и да има зрънце истина. Анализите, които направихме на древни купчини шлака, предполагат, че дори от по-бедните мини са се добивали около петдесет или дори шейсет грама злато на тон руда, което е горе-долу два пъти повече от най-богатите съвременни мини. И чистотата на златото е била изключителна. До двайсет и три, дори двайсет и четири карата.

Техническите подробности минаха през главата на Халифа, но той не ги схващаше. Тръпката си оставаше, продължаваше надолу по гръбнака. Нещо щеше да излезе от всичко това, усещаше го. Нещо се оформяше. Опитваше се да излезе наяве. Дали обаче имаше общо със случая на Бен Рои, беше съвсем отделен въпрос.

— Значи можем да кажем със сигурност само, че мината се е намирала някъде в Източната пустиня, така ли?