Пол Зюсман - Лабиринтът на Озирис

— … с нас за добива на злато. Каза, че било важно.

Гласът — женски — сега се чуваше високо и ясно. Шумът премина в едва доловимо фоново съскане. Халифа махна ръката си от рамото на Зейнаб.

— Госпожица Райсули?

— Наричайте ме Салма, ако обичате.

— А аз съм Хасан — чу се мъжки глас. — Извинете, че закъсняхме с обаждането.

Тъкмо обратното, отвърна Халифа, не беше очаквал да ги чуе толкова скоро.

— Обикновено телефонът ни е изключен — каза жената.

— За да пазим батерията — добави мъжът.

— Но трябваше да уредим доставка на храна…

— … и така Ясмина от факултета ни предаде съобщението ви.

Говореха един през друг, допълваха изреченията си без никакво прекъсване. Халифа си ги представи как седят до телефона и се редуват да кажат своето.

— Е, как можем да ви помогнем? — попитаха те едновременно.

Халифа закри микрофона и се обърна към Зейнаб.

— Извинявай — рече той. — Трябва да говоря с тези хора. Имаш ли нещо против…?

Тя махна с ръка.

— Сигурна ли си? Мога да ги помоля да се чуем друг път.

Тя поклати глава и отново му даде знак да продължи. Той знаеше, че трябва да отложи разговора, но се надяваше, че няма да отнеме много време. Пък и наистина искаше да научи за онази златна мина. Докосна ръката й, каза беззвучно, че няма да се бави, след което се обърна и запозна двамата Райсули със ситуацията. Не с убийството, само с историята за Самюел Пинскър. Когато им каза за писмото на Хауърд Картър, единият от тях ахна, а другият подсвирна — трудно беше да определи кой как беше реагирал.

— Отдавна се носят слухове, че някой я е намерил — рече Салма. — Но честно казано, не вярвах. Никога не съм чувала за този Пинскър.

— Но сте чували за Лабиринта, нали?

— Абсолютно. Това е една от малкото древни златни мини, известни с конкретно име вместо общото „биа“.

— Древноегипетската дума за мина — уточни брат й.

След първоначалните смущения връзката беше кристалночиста. Направо не можеше да повярва, че говори с хора насред пустинята.

— И мината със сигурност е съществувала, така ли? — попита Халифа.

— И още как — каза Салма. — Всички гръцки историци споменават, макар че са писали петстотин години по-късно…

— Близо хиляда в случая с Диодор — обади се брат й.

— … но има и доста споменавания от самата епоха. В това число и два надписа, открити от нас самите.

Дигби Гърлинг беше споменал нещо подобно. Халифа хвърли поглед към Зейнаб, която седеше с ръце в скута, загледана към сватбарите и увеселителния парк от другата страна на улицата, и помоли за повече информация.

— Единият беше от графити в края на Уади ал Шагаб. Езикът е малко неясен… — каза Хасан.

— Че кога е бил ясен — обади се сестра му.

— … но в общи линии отбелязва минаването на конвой злато от мината до Нил. Вероятно надписът е бил оставен от някой от войниците, охраняващи конвоя. Има картуш на Рамзес Седми…

— … или може би Рамзес Девети.

— … което предполага, че мината вероятно е била експлоатирана и в самия край на Новото царство.

Отсреща се надигнаха писъци и ревове, когато гигантската хидравлична въртележка се вдигна високо във въздуха и започна да се върти. Халифа запуши ухото си с ръка.

— А другият надпис?

— От една скала над Уади Мине — каза Салма. — Открихме го миналата година, така че още не е публикуван. Той е особено интересен, защото засега представлява най-ранното известно споменаване на мината.

— От началото на Осемнайсета династия — уточни брат й. — От времето на Тутмос Втори.

— И в този случай езикът е доста неясен — каза Салма. — Но доколкото разбираме, това е някаква царска прокламация по случай новото посвещаване на мината. Ако изчакате за момент, ще…

Чу се шумолене на страници — вероятно Салма правеше справка с бележника си.

— Ето, намерих го. — Тя зачете: — „Долната земя на златото, открита от баща ми, която беше в царството на Хатор, сега е в царството на Озирис и златото е Негово, и Той е онзи, който притежава проходите й, така че отсега нататък ще бъде наричана шемут нет уесир, Проходът на Озирис.“

Чу се как тя захлопна бележника си или онова, от което четеше.

— Естествено има много възможни интерпретации — продължи Салма. — Но мисля, че в надписа се казва…

— Сигурни сме, че в надписа се казва… — обади се брат й.

— … че разработката на мината е започнала по времето на Тутмос Първи…

— … или вероятно на Аменхотеп Първи…

— … и че е станала толкова дълбока, че е преминала от патронажа на Хатор, която е египетското божество на минното дело, под патронажа на Озирис, който е бог на отвъдния свят. Ако сме прави, това е наистина необичайно. Повечето добиващи злато египтяни са копаели само открити траншеи. Дори когато са прокопавали мини, те не са били по-дълбоки от няколко десетки метра.