Пол Зюсман - Лабиринтът на Озирис

И това име беше смътно познато на Халифа.

— Брат и сестра са, нали?

— Точно така. Забележителна двойка. Именно те откриха новите надписи, които споменах. Трябва да се обърнете към тях, ако искате да научите повече за Лабиринта. Мисля, че могат да бъдат открити в университета в Кайро.

Халифа си отбеляза да се свърже с тях. Зададе още няколко въпроса, но Гърлинг не бе в състояние да добави нищо към вече казаното и когато започна да хвърля потайни погледи към часовника си, Халифа му благодари за помощта и се ориентира към приключване на разговора.

— Надявам се, че не ви пъдя — извинително каза Гърлинг. — Просто в пет часа трябва да водя една група до Булеварда на сфинксовете, а времето напредва.

Халифа го увери, че не е нужно да се безпокои, че е научил всичко, което му трябва.

— Много хубава работа е свършена по булеварда, между другото — добави Гърлинг, докато се изправяше. — Забележително постижение. Градът е напълно преобразен. Като жител на Луксор сигурно много се гордеете.

Халифа не отговори, просто изгълта водата си и се изправи. За момент погледът му се спря върху огромен сал от уард-и-нип, носещ се в средата на реката; сива чапла беше кацнала гордо отгоре му, подобно на капитан, насочващ кораба си.

Той поклати глава и настигна англичанина.

— Сещам се за още едно нещо — каза, докато прекосяваха палубата.

— Слушам ви.

— Докато проучвахте Пинскър, случайно да сте попадали на някакви връзки между него и Израел?

Англичанинът сви вежди и отвърна:

— Сега не мога да се сетя. По времето на Пинскър Израел дори не е съществувал. Палестина е била управлявана с британски мандат. Или беше с мандат на Обществото на народите? Все не мога да запомня. Така или иначе Пинскър едва ли е стъпвал там. Бил е доста скептично настроен към ционизма. Макар че все пак е бил в Египет, така че нищо чудно и да е отскочил дотам. Но лично аз не съм чувал за подобно нещо.

Стигна до вратата и понечи да я отвори, но спря.

— Чакайте, имаше някаква негова роднина, която се е преместила там. Някъде в края на трийсетте. Братовчедка или нещо такова. Много далечна. Останала две години, простила се с илюзиите си и се върнала в Англия. Не мога да си спомня името й.

Замисли се за момент, накрая сви извинително рамене и влезе вътре. Халифа остана на прага, загледан как водораслите се носят на север към морето и бавно се въртят от течението. Запали поредната „Клеопатра“ и последва Гърлинг в кораба.

— Между другото, историята беше интригуваща — разнесе се откъм стълбите гласът на англичанина. — Древни златни мини, изчезнали археолози, мистерии в Светите земи… направо сюжет от роман. Страшно ми е любопитно да науча за какво всъщност става дума.

Халифа дръпна от цигарата си и промърмори:

— Значи ставаме двама.

Йерусалим

В седем часа Бен Рои и Леа Шалев седяха на балкона на апартамента й в Рамат Дения, пиеха вино и гледаха огнения кървавочервен залез. Зад тях се чуваше приглушеното тракане на съдове — съпругът на Шалев, Бени, приготвяше вечерята. Малко куче ги наблюдаваше от другия ъгъл на балкона — душеща космата топка с гръмкото име Великолепен.

— И какво мислиш за всичко това? — попита Леа.

— Идват ми наум думи от сорта на „тотална преебавка“ и „пълно мазало“.

— Определено подходящи описания.

Тя опря крака на парапета на балкона и залюля стола си. Бе вдигнала страшна врява в участъка сутринта, когато докарали Петросян. Сега обаче беше такава, каквато я познаваше Бен Рои — спокойна, уравновесена, съсредоточена.

— Старецът определено има да отговаря на въпроси — рече тя. — Излъгал ни е за алибито си. И телефонното обаждане не ми харесва.

Обаждането беше нов елемент. Амос Намир бе прекарал следобеда в проверка на телефонните записи на архиепископа и се беше натъкнал на обаждане от мобилния на Клайнберг. Три седмици преди смъртта й. Разговорът им продължил пет минути.

— При срещата ни в катедралата той твърдеше, че не познава Клайнберг.

— Тогава още не я бяхме идентифицирали.

— Въпреки всичко обаждането е пряка връзка с жертвата — посочи тя. — И името й е било известно. Можел, е да го каже. Крие нещо, няма място за съмнение.

— Оставам с впечатление, че си съгласна с Баум.

— Съглася ли се някога с Баум, още същия ден ще си предам значката. Петросян обаче е съмнителен. И засега той е най-вероятният заподозрян, с когото разполагаме. Единственият заподозрян.