Пол Зюсман - Лабиринтът на Озирис

Халифа се съмняваше, че изнасиленото от Пинскър момиче би погледнало на него по този начин. Запази мисълта за себе си, не искаше да затъва в подробности около изнасилването. Вместо това извади ксерокопие от джоба си и насочи разговора към онзи аспект от историята, който най-вече го интересуваше — писмото на Хауърд Картър.

— Предполагам, че това не ви говори нищо, нали? — попита той, подавайки му листа.

Гърлинг си сложи отново шапката, надяна очила и зачете. Очите му се разширяваха все повече и повече.

— Къде открихте това? — попита той накрая.

— Беше в едно старо полицейско досие. Открих го преди два дни.

— Ако знаех за това писмо, щях да го включа в монографията си. Невероятно. Абсолютно невероятно.

— Имате ли представа какво означава? Споменава се, че е открил нещо.

— Е, не мога да бъда абсолютно сигурен, разбира се — каза Гърлинг и отново зачете писмото, — но съм готов да се обзаложа, че е имал предвид Лабиринта на Озирис.

Каза го с такова убеждение, че свари Халифа неподготвен. Не беше очаквал такъв директен отговор, беше се подготвил за по-дълъг разпит. Наведе се напред, обзет от любопитство, напълно забравил всичко, казано досега.

— Какво представлява този лабирин?

— Лабиринт — поправи го Гърлинг, наблягайки на последната буква. — Едно от двете чудеса на Древен Египет, кръстени от гърците с едно и също име. Едното, разбира се, е гробният комплекс на Аменемхет Трети в Хавара. Макар че по мое мнение другият обект е далеч по-интересен.

— Този лабирин някаква гробница ли е?

— Не, не — енергично поклати глава Гърлинг и увисналите му бузи се разлюляха. — Бил е мина. Мината, ако трябва да съм точен. Основният източник на злато за фараоните от Новото царство.

Трепетното любопитство се засили. Според изпратените от Бен Рои бележки Ривка Клайнберг се бе интересувала и от добива на злато.

— Никога не съм чувал за него — рече Халифа.

— И сигурно никога не бихте чули, освен ако не се интересувате конкретно от древноегипетски технологии. Честно казано, аз самият не знаех много, докато не започнах проучването върху Пинскър и прочетох някои допълнителни неща по темата. Пред Лабиринта всички други златни мини бледнеели. Съкровището на Тутанкамон, другото от Тел Баста, накитите на Аххотеп, гробницата на Джехути — вземете която искате от тези находки и има голяма вероятност да гледате злато, добито в Лабиринта. Представлявал цял подземен град, ако се вярва на Херодот.

— И Пинскър е търсил тази мина?

— Определено — заяви Гърлинг. — Тя се превърнала в нещо като фикс идея за него. Нямам представа къде е чул за Лабиринта, но почти от самото си пристигане в Египет започнал обиколки на Източната пустиня в опити да го открие. Предполагам, че това и следва да се очаква от него, все пак е бил минен инженер и тъй нататък. В архива на Джоузеф Брекън от Манчестър, който бил профсъюзен активист и стар боен другар на Пинскър, има негово писмо, в което говори надълго и нашироко за Лабиринта и колко страхотно щяло да бъде, ако го намерят. Не толкова заради самото злато, колкото заради онова, което можели да научат за минното дело в древността. В епоха, когато куцо и сакато е идвало в Египет да търси фараони и съкровища, Самюел Пинскър е искал да знае повече за пролетариата. Истински ученик на Маркс. Аха, кавалерията идва!

Сервитьорът се появи, носейки поднос на върха на пръстите си. Остави питието на Гърлинг и чаша леденостудена вода за Халифа, макар той да не я беше поръчвал.

— До дъно! — възкликна англичанинът. Поднесе чашата до устните си и изпи една трета от съдържанието й на един дъх, а месестата му гуша се изду като на пеликан. Халифа отпи глътка вода — вече се радваше, че са му я поднесли. След кратко мълчание Гърлинг продължи: — „Толкова дълбоки са шахтите му, толкова многобройни са галериите му, толкова смайващо сложни са те, че да пристъпиш през входа му, означава да се загубиш напълно и дори самият Дедал би се объркал.“

Гърлинг отпи още една огромна глътка и опря чашата на кръглото си шкембе.

— Това е описанието на Лабиринта от Херодот — каза той. — Или поне е парафраза на Херодот, не мога да си спомня дословно думите му. В него имало толкова много злато, че можело да се откъртва от стените с нож, сякаш си режеш парчета месо, а когато излезеш на слънце, стига да успееш да излезеш, разбира се, косата ти блестяла като запалена заради златния прах. Добрият стар Херодот изобщо не е обичал скромните описания.