Пол Зюсман - Лабиринтът на Озирис

Баум спря да се люлее и се наведе над бюрото си.

— Ще ги получим, детектив. Повярвай ми, ще ги получим. Петросян е в ръцете ни и дори да не я е удушил лично, със сигурност знае кой го е направил. В момента криминалистите работят в апартамента му. Сега с Намир ще отидем да си поприказваме хубаво с него. А ти… — Той Размаха войнствено пръст към него. — Искам да си седнеш на бюрото и да попълниш белите петна.

— Ще присъствам на разпита.

— Ще присъстваш на шибания ми задник! — изкрещя Баум и в следващия момент се усети, че отговорът му не се е получил точно така, както възнамеряваше. Окопити се и продължи в същия дух: — Винаги си бил жалък кретен, Бен Рои, и повече няма да търпя това. Това е наше разследване, така че ще се съобразяваш. Ясно? В противен случай ще те разжалвам до шотер и ще даваш наряди в най-затънтената дупка, която успея да намеря. А сега слизай долу и се захващай за работа. Това е заповед.

Бен Рои впери гневен поглед в него, после тръгна към вратата. Когато стигна до нея, се обърна и каза:

— Искаш ли да знаеш на какво ми напомня всичко това?

Баум повдигна вежди.

— На омлета, който приготвих сутринта.

Баум го изгледа объркано.

— Яйца — обясни Бен Рои. — Голяма бълбукаща купчина яйца. Полетяла право към лицето ти, господин супер интендант. Пипнал си погрешния човек и ако съм на твое място, ще си приготвя парцала, защото, когато всичко се разнищи, ще имаш голяма каша за разчистване.

Излезе, но отново се върна.

— И само за протокола, ако те чуя още веднъж да говориш така за партньора ми, хубаво ще те подредя. Същото се отнася и за Леа Шалев. Маниак.

Беше стигнал средата на стълбите, преди Баум да измисли подходящ отговор.

Луксор

„Окото на Хор“ пристана в разгара на следобеда. Беше в конвоя от три кораба, които дойдоха от Асуан и се наредиха един до друг на пристанището като трупа състезатели по синхронно плуване.

Халифа чакаше на кея. Веднага щом спуснаха мостчетата, той се качи на борда и тръгна да търси д-р Дигби Гърлинг, за когото Мари Дюфресне предполагаше, че може да знае нещо за загадъчния Самюел Пинскър. Откри го в салона на носа, където говореше за древноегипетската козметика пред група жени на средна възраст. Халифа остана в дъното на помещението до края на лекцията и когато слушателите започнаха да се разотиват, пристъпи напред, представи се и обясни защо е тук.

— Детектив! — прогърмя Гърлинг с плътния си глас. — Колко интригуващо! Някакво престъпление ли е станало?

В известен смисъл, отвърна Халифа и добави, че не може да разкрива подробности.

— Разбира се, разбира се. Всичко трябва да е скрито-покрито!

Англичанинът почука заговорнически носа си. Мари Дюфресне го беше нарекла балон. На Халифа повече му приличаше на круша. Презряла круша в бял ленен костюм, папийонка и сандали.

— Тук ли ще разговаряме? — попита Дигби. — Или предпочитате да идем на кърмата?

— Където ви е най-удобно — отвърна Халифа.

— Значи на кърмата. След двайсет минути тук ще има курс по кючек за средно напреднали и не искам да ни безпокоят. Истински детектив! Господи, все едно съм в роман за инспектор Морс!

Той събра бележките си, нахлупи голяма сламена шапка на главата си, махна театрално на остатъците от аудиторията си и тръгна към изхода.

— И не забравяйте за довечера, доктор Дигби! — напомни му една от жените.

— Ще бъда същински Соломон! — извика в отговор Гърлинг. — Честен, но много, много непреклонен!

Поредно театрално махване и продължиха по постланите с пътека стълби. Кикотът на жените отекваше зад тях.

— В неделя вечер има състезание за мумии — обясни англичанинът, докато се катереха. — Трийсет пияни разведени жени ще обикалят, увити в тоалетна хартия. А на мен се пада честта да избера победителката. Бедният аз!

Поклати скръбно глава и се изкачи на горната палуба. В единия край имаше малък басейн, наобиколен от хора в бански. В другия се виждаше навес с пластмасови столове под него. Корабът беше спрял в най-външната редица съдове и англичанинът се загледа замечтано към далечния, замъглен от маранята Тивански масив. После плесна с ръце, отиде при навеса, настани се в един стол и махна на Халифа да седне до него.

— И така, инспекторе — рече той. — Самюел Пинскър. Надявам се, че мога да ви бъда от помощ.

Не беше единственият надяващ се. След срещата в участъка, по време на която началник Хасани дрънка в продължение на час и половина за наближаващото откриване на музея в Долината на царете, Халифа бе прочел подробните бележки на Бен Рои. Обаждането до хотел „Розета“, където Ривка Клайнберг си беше резервирала стая, не разкри нищо повече от онова, което вече бяха казали на хората на Бен Рои. Отдел „Тежки престъпления“ на александрийската полиция не знаеше за никакви връзки между „Розета“ и трафика на хора, хакерски атаки или каквато и да било друга организирана престъпност, ако не се брои спорадичното бракониерство на омари. Концесията на „Барън“ за газовото находище в Сахара щеше да бъде една от най-големите сделки, сключвана от египетското правителство с чужда компания, ако можеше да се вярва на познат на Халифа от „Ал-Масри Ал-Юм“. Но и в този случай нямаше очевидни връзки с убийството в Йерусалим. С две думи, проучванията му не добавиха абсолютно нищо към онова, което израелците вече знаеха. Ако искаше да помогне на Бен Рои по случая — а колкото повече задълбаваше в него, толкова повече се зарибяваше, — Халифа трябваше да разбере защо Ривка Клайнберг се е интересувала от Самюел Пинскър. А откриването на това като че ли изцяло зависеше от тази среща с Дигби Гърлинг. Така че да, разчиташе много на този разговор.