Пол Зюсман - Лабиринтът на Озирис

Спря тойотата пред служебния вход на участъка, показа значката си и вкара колата на паркинга зад сградата. Беше се обадил на идване и Зиски го чакаше.

— Това е работа на Баум, нали? — извика той, докато изскачаше от колата. — Той е зад всичко това!

— Използва чина си, за да се наложи на сержант Шалев — потвърди Зиски. — Твърди, че имал достатъчно доказателства за обвинението.

— Какви, за Бога?

Зиски не беше наясно с подробностите. Знаеше само, че главният супер интендант твърдял, че доказателствата му били железни.

— Като тези, че Земята е плоска! Къде е Леа?

Била изпратена у дома да се успокои. Изтрещяла, когато чула какво става. Бен Рои стовари юмрук върху покрива на тойотата и тръгна през двора, следван от Зиски.

— А началник Гал?

— Докладва в министерството.

— Каква преебавка, мамка му! Единствената общност, която се държи нормално, а той ги накара да се разбунтуват! Пред очите на медиите! Малоумник!

Бен Рои стигна входа на детективското отделение и нахълта вътре. Юри Пинкас, Амос Намир и сержант Моше Перес бяха вдигнали крака по бюрата. Явно смятаха, че всичко е приключило.

— Много мило…

— Къде е Баум? — озъби се Бен Рои.

— … че благоволи да дойдеш — довърши Пинкас. — Горе. Отговаря на обаждания на пресата.

— Не се и съмнявам — изръмжа Бен Рои и забърза обратно навън. Прекоси отново двора към входния тунел на участъка. Отсреща крещящата тълпа беше стигнала до портала, а униформените се мъчеха да ги задържат. Бен Рои влезе през ниската врата отдясно и тръгна по стълбите.

— Искаш ли да дойда с теб? — попита Зиски, който продължаваше да го следва.

Бен Рои рязко се завъртя.

— Искам да намериш един човек на име Георги Асланян. Държи арменската таверна, всички го познават. Кажи му, че работя по въпроса и ще се опитам да намеря начин да успокоя духовете. Разбрано?

— Разбрано.

— И вземи две по-яки ченгета с теб. Не искам да се случи нещо с хубавото ти личице.

Потупа хлапето по бузата и продължи нагоре, като вземаше по две стъпала наведнъж.

Главен супер интендант Ицхак Баум седеше зад бюрото в кабинета си и говореше по телефона. Нисък, дебел мъж с добре изгладена униформа, с венеца и звездата на сган НШ1С16, блестящи на раменете му. Около Баум винаги витаеше атмосфера на превзето самодоволство, която днес се подсилваше от твърденията, че не може да коментира нищо повече от факта, че на този етап не търсят друг във връзка с убийството на Ривка Клайнберг. Бен Рои ядосано нахълта в стаята и натисна вилката на телефона, прекъсвайки връзката.

— Какво правиш, по дяволите? — вбесено изквича Баум. — Разговарях с „Джерусалем Пост“!

— Майната му на „Джерусалем Пост“ — озъби му се Бен Рои и се надвеси през бюрото. — Какво става?

На Баум му трябваше секунда да дойде на себе си, месестите му устни трепереха и се гърчеха, докато се мъчеше да овладее гнева си.

— Разрешавам убийство, ето какво става, детектив Бен Рои. Което е много повече от онова, което ти правиш през последните десет дни.

— Петросян! — Бен Рои беше абсолютно втрещен. — Седемдесетгодишен свещеник! Как реши, че той е извършителят?

— Благодарение на отдавна доказалия се процес на събиране на улики и следването им, ето как!

— Я ми спести остроумията си, Баум!

— А ти покажи уважение, Бен Рои!

— Начукай си го!

— Ти си го начукай!

Баум вече беше скочил на крака и се гледаха кръвнишки. Млада служителка надникна в кабинета и попита защо е цялата врява.

— Разкарай се! — изрева Баум.

Завтече се през кабинета, затръшна вратата и се върна при бюрото си.

— Внимавай, Бен Рои! — озъби се той. — Внимавай какъв тон ми държиш! Наистина внимавай, или ще си понесеш последствията.

— Направо ще напълня гащите!

— И трябва! Ти си позор за този участък. Ти и онзи твой префърцунен педал…

— Да не си посмял…!

— Ти да не си посмял!

— Маниак!

— Внимавай какво говориш!

— Маниак!

Продължиха така още известно време, разменяха си клетви и обиди, докато накрая се изтощиха и млъкнаха задъхани. Виковете на арменците отвън изпълниха кабинета. След десет секунди Баум седна на мястото си. Бен Рои вдигна ръце от бюрото и отстъпи крачка назад.

— Началник Гал знае ли?

— Разбира се, че знае. Да не мислиш, че бих действал зад гърба му? Показах му доказателствата, той даде разрешение и подписа заповедта.

Бен Рои поклати глава. Началник Гал не беше глупак — щом бе разрешил ареста, значи Баум беше успял да представи тезата си достатъчно убедително.