Пол Зюсман - Лабиринтът на Озирис

— Разбрах, че сте проучвали Пинскър — започна той.

— За една скромна монография, която написах преди няколко години — потвърди англичанинът. — „Всички мъже на момчето цар — забравени членове на екипа, разкопал гробницата на Тутанкамон.“ Продадох цели двайсет и шест бройки в книжарницата на музея „Питри“. Същински бестселър по стандартите на египтологията. Пинскър фигурираше заради работата му върху ландшафта около входа на гробницата. Салах, ако обичаш!

Обръщението бе към облечения с бяло сако сервитьор, който патрулираше покрай басейна. Мъжът приближи и ги попита какво ще желаят. Халифа вдигна ръка да покаже, че не иска нищо. Гърлинг си поръча „Пимс“.

— Винаги си купувам по няколко бутилки от безмитния магазин — призна той. — Барманът Ахмед е голям специалист в приготвянето му. Много мента, в това е тайната.

Смигна, извади кърпичка и избърса челото си, по което за двете минути без климатична инсталация беше избила пот. Халифа запали цигара и се канеше да поднови разговора, но Гърлинг го изпревари.

— Странна птица е бил нашият Самюел — каза той. — Фигурира съвсем малко в книгата, но наистина направих доста проучвания за него. Разбира се, вече е напълно забравен, но навремето е бил доста важна фигура. Често си мисля дали да не събера бележките си в друга книга.

Попи за последно челото си, свали шапката и започна да си вее.

— По професия е бил инженер. Минен инженер, евреин от Манчестър, ако трябва да сме по-точни, което едва ли означава, че е от някакъв много голям род. Дошъл в Египет да инсталира система от лебедки в една фосфатна мина при Харга и останал тук като съветник на някои от археологическите експедиции в Луксор. Именно той пръв осъзнал колко важна е подходящата вентилация за по-дълбоките гробници в Долината. Ако не е бил той, досега в тях да не е останала украса. Не че това щеше да разочарова кой знае колко онези хубостници.

Той кимна към басейна, където две жени в бикини бяха яхнали двама мъже с наднормено тегло, пищяха радостно и се пръскаха с водни пистолети.

— Призивната песен на Femina Brittanicae — въздъхна Гърлинг, завъртя очи и обърна стола си така, че да не гледа към басейна.

Над рамото му Нил блещукаше като някакъв широк изумруден булевард под лъчите на следобедното слънце.

Халифа се хвана, че се взира в една баржа, която пътуваше по течението покрай западния бряг и носът й разсичаше дълбоко водата. Гласът на Гърлинг прогърмя отново.

— … в бедняшки квартал в Манчестър, нали разбирате. Син на неграмотен обущар, говорещ само идиш. Преодолял убийствена бедност и религиозна дискриминация, за да стане инженер. Блестящ ум според всички, но и труден характер. Много предизвикателно поведение и силни социалистически възгледи, което естествено не се е харесвало на повечето колонисти тук. Винаги се спречквал с хората, бил прословуто разпуснат в своя, нали се сещате… — Той направи боксьорско движение с ръце. Халифа си спомни разказа на Мари Дюфресне как Пинскър нападнал човек от Курна.

— Да, около тази история се е вдигнала врява — призна Гърлинг, когато Халифа спомена за инцидента. — Така и не намерих подробности. Знам само, че Пинскър се почувствал оскърбен от нещо, казано от човека, и го пребил. Навлякъл си доста омраза, макар че, ако трябва да сме честни, това не било характерно за него. Според повечето сведения се отнасял с огромно уважение към местните. Може би египтянинът е подхвърлил нещо за стария му навик да…

Той вдигна ръка пред устата си, сякаш пиеше.

— Или с това, или с лицето му. Външният му вид бил доста деликатна тема.

— Тъкмо се канех да ви питам за него — рече Халифа. — Лицето му било… как го наричате? Вродена деформация?

— Увреждане по рождение ли? — Гърлинг поклати глава. — Не, не, обезобразяването настъпило много по-късно. Бил доста красив млад мъж, ако може да се вярва на малкото запазени фотографии. Тъмноок, с изразени семитски черти. Обезобразяването е причинено от газ.

Халифа не разбра.

— Иприт — обясни англичанинът. — През Първата световна война. Битката при Пашендал. Пинскър бил сапьор. Водел група, копаеща под вражеските позиции. Швабите ги надушили, прокопали шахта и пуснали газ в тунела на англичаните. Изгорили горките копелета живи. Пинскър рискувал живота си, опитвайки се да запуши дупката, за да могат другите да се махнат. Бил награден с Викториански кръст, макар че си платил за него със страдания до края на дните си. Изпитвал постоянна болка. Имал нужда от алкохол и морфин само за да може да функционира. Трагична фигура в много отношения.