Пол Зюсман - Лабиринтът на Озирис

Изкиска се и разбърка остатъка от напитката си със стръкчето мента. Халифа пък дръпна за последно от цигарата си.

— Разбира се, само гърците говорят за него като за лабиринт — добави Гърлинг. — Египтяните нямали подобно понятие. Те използвали малко по-прозаичното название „шемут нет уезир“, или Проходът на Озирис. Озирис, естествено, е бог на Подземното царство.

„Шемут нет уезир“ му говореше нещо, макар и смътно. Въпреки интереса си към миналото на страната, минното дело в древността не беше област, на която Халифа бе обръщал особено внимание.

— Херодот единственият източник ли е за мината? — попита той.

— Не, не, тя се споменава и на доста други места — отвърна Гърлинг и отново разбърка напитката си, след което извади стръкчето от чашата, наведе се напред и сръбна. — Определено не мога да твърдя, че съм авторитет по темата, но със сигурност има и откъс у Диодор Сицилийски. Той пише, че в апогея си мината била разработвана от десет хиляди роби и добитото от нея злато тежало повече от слон. Ако не се лъжа, имаше и няколко откъса и у Агатархид. Както и древноегипетски източници, които поради произхода си са доста по-загадъчни и открити за интерпретации.

Той пусна ментата обратно в чашата, допи питието, извади отново кърпата и попи накапаната си риза и панталони. Откъм басейна някаква жена на висок глас попита къде Дженин е сложила крема против изгаряне. По Нил пристигаше туристически катер с не особено подходящото име „Нов Титаник“.

— Разбира се, за всичко това има какви ли не мнения — каза Гърлинг, без да бъде подканван от Халифа. — Твърди се, че всичко било мит. Един вид египетско Елдорадо. Например Картър никога не е вярвал в съществуването на Лабиринта, макар че по принцип имал склонност да отхвърля всичко, което би засенчило собственото му откритие. Изворите обаче са доста категорични, поне по стандартите на онова време, а и аз смятам, че някои наскоро открити надписи хвърлят допълнителна светлина по въпроса. Разбира се, големият препъникамък е обстоятелството, че никой не е открил подобен обект. А сега излиза, че някой го е направил.

Той размаха писмото.

— Изключително. Направо изключително.

— Мислите ли, че е казвал истината? — попита Халифа.

— Не виждам причина да е лъгал. Бил е груб и нетактичен северняк, не си е падал особено по полетите на фантазията. Щом е казал, че го е намерил, лично аз бих му повярвал. Абсолютно невероятно. Имате ли нещо против да задържа копието?

— Разбира се, вземете го — каза Халифа. — Оригиналът е в кабинета ми.

— Много съм ви задължен. Наистина мисля, че трябва да се заема по-сериозно с Пинскър. Излиза, че е по-интересен, отколкото предполагах. Един вид Мелъри на египтологията.

Халифа не знаеше кого има предвид англичанинът, но предпочете да не пита. Мислите му се понесоха в друга посока, опитваше се да разбере защо израелска журналистка, работеща върху статия за трафик на хора, ще проявява интерес към откриването на древноегипетска златна мина. Не беше негова работа, случаят бе на Бен Рои, но не можеше да се сдържи. Нещо във всичко това го беше зарибило здравата. По напълно непознат досега начин…

— Знаем ли нещо повече за тази мина?

— Хммм?

Гърлинг отново четеше писмото, погълнат от собствените си мисли.

— Мината. Знаем ли нещо повече за нея?

— Както казах, едва ли мога да бъда наречен специалист в тази област. — Англичанинът сгъна писмото и го прибра в джоба на ризата си. — Силата ми открай време е била в историята на гръцко-римския свят. Несъмнено е била голяма, всички източници твърдят това. Майката на всички древноегипетски мини. И, изглежда, е разработвана през цялото Ново царство. Над петстотин години ровене и копане — ако си спомните, че дори най-дълбоките гробници в Долината на царете са били изградени само за около двайсетина години, ще получите известна представа за вероятните мащаби на това място. Разбира се, всичко е било изчерпано още в древността, но въпреки това откриването й би било невероятна сензация.

— И се е намирала някъде в Източната пустиня — каза Халифа.

— Там я поставят изворите. По-голямата част от добитото през древността злато идва от тази част на света. Или от Нубия. Разбира се, името идва от „нуб“, древноегипетската дума за злато.

Той извади кърпата си и отново започна да бърше челото си.

— Трябва да поговорите с двамата Райсули — каза след малко. — Те обикалят тази част на Египет през последните двайсет години, знаят всичко за древното минно дело.