Пол Зюсман - Лабиринтът на Озирис

— И какви са тези железни доказателства?

Баум се облегна в стола си и изпъчи гърди.

— Има досие.

— Петросян?

— Нападнал гръцки свещеник на Божи гроб. Едва не го удушил. Абсолютно откачил.

— И това станало…?

— През две и четвърта.

Бен Рои се изсмя пренебрежително.

— Значи си имаме работа с рецидивист.

Баум настръхна, но предпочете да не се връзва на сарказма му.

— Има и още.

— Разказвай, ако обичаш.

— През седемдесетте бил хванат да подправя счетоводните книги на катедралата. По онова време управлявал финансите, източвал пари от сметките и инвестирал в съмнителни сделки. Работата обаче се разсъхнала, едва не се стигнало до фалит. „Хаарец“ излезли с обширен материал.

Бен Рои не можеше да повярва на ушите си.

— И това има общо с убийството?

— Разбира се, че има. — Гърдите на Баум се изпъчиха още повече. — Журналистката, която подготвила материала, била начинаеща и това била първата й голяма статия. Името й е…

— Ривка Клайнберг — довърши Бен Рои.

Баум се подсмихна самодоволно, сякаш беше улучил в десетката.

— Намир го откри. Добър детектив е Амос. Старателен. — Замълча многозначително, след което продължи: — Благодарение на Клайнберг Петросян бил пратен опозорен в Армения и трябвало три години да изкупва греховете си с пост и молитви на гъза на географията. Изгубил всякакви надежди един ден да стане патриарх. Което според мен може да бъде адски добър мотив.

— Трийсет и пет години след станалото! — Бен Рои клатеше глава. — Стига, Баум, дори по твоите стандарти историята е съшита с бели конци. Пълен боклук.

— Парче по парче, Бен Рои. Така става работата. Парче по парче, докато не събереш картината. И ето ти още едно парче. Петросян е излъгал къде е бил в нощта на убийството.

Бен Рои отвори уста, но после я затвори. Това звучеше по-подозрително. Баум видя, че отново започва да печели позиции, и самодоволната му усмивка се разтегна още повече.

— Казва, че бил в покоите си, когато Клайнберг е била убита. Благодарение на пълноценната работа на твоето приятелче-педалче знаем, че въпросните покои имат отделен изход към улицата. А сега разполагаме и със запис как Петросян се разхожда из арменския квартал по времето, когато според собствените му твърдения е бил под завивките.

— Какъв запис? В арменския квартал няма никакви камери.

— Няма полицейски камери. Но онова магазинче „При Сами“ на ъгъла на „Арарат“ и „Свети Яков“ има охранителна камера над вратата. Намир прегледа записите за всеки случай. Както казах, добър детектив е той. Старателен. И какво мислиш, че откри? Кристално ясни картини на твоя сладък малък архиепископ, вървящ по „Арарат“ в шест и четири вечерта и обратно в осем и четирийсет и шест. Точно по времето на убийството, Бен Рои. Точно по време на убийството.

Вече беше набрал скорост и се наслаждаваше на самия себе си.

— Имаме съмнителен тип, ясен мотив и фалшиво алиби — изброи той на пръсти. Меки, дундести пръсти, които никога не бяха виждали нещо, дори далеч наподобяващо сериозна работа. — И в случай че все още те гризат някакви съмнения, разполагаме и със самопризнания.

Устата на Бен Рои отново се отвори и затвори, без нищо да излезе от нея. Баум кимна доволно — даваше си сметка, че е взел преднина. Вдигна лист от бюрото си и зачете бавно, наслаждавайки се на всяка дума.

— „Смъртта й тежи на моята съвест. Аз трябва да понеса вината. Аз я убих.“

Погледна към Бен Рои и го прочете отново, за да бетонира окончателно тезата си.

— Явно пропускам някакъв скрит смисъл във всичко това, но не мога да разбера какъв е той, ако ще от това да зависи животът ми. Може би ти ще ме просветлиш.

Сарказмът му бе неприкрит, предизвикателен.

— Той е казал това на теб? — попита Бен Рои.

— На друг архиепископ. Един от информаторите на Намир го чул и съобщил.

— Значи това не е официално самопризнание.

Баум не отговори, само се облегна, скръсти ръце на гърдите си и се залюля в директорския си стол. Сега той беше зад волана и го знаеше.

— Всичко това адски те вбесява, нали?

Бен Рои го изгледа кръвнишки.

— Адски те вбесява. Великият балаш, получил три почетни грамоти за отлична полицейска работа. Винаги стига до дъното на нещата. А този път си на резервната скамейка. Някой друг е разрешил случая и всички твои жалки следи се оказват трънки. Господи, сигурно страшно те боли.

— Боли ме — озъби се Бен Рои, — че си вдигнал на крака цялата арменска общност и едва не си предизвикал бунт заради доказателства, които всеки недоучил адвокат ще направи на пух и прах. Всичките ти улики са косвени, Баум. Не разполагаш с абсолютно никакви доказателства, които да свързват пряко Петросян с престъплението.