Пол Зюсман - Лабиринтът на Озирис

Нямаше нужда да се безпокои за това. Нападателят му заговори на английски. Фактът, че гласът бе женски, събуди за миг надежда у него. Опреният пистолет в слепоочието му обаче бързо я пропъди.

— Искам да знам какво прави компанията ти в Египет — изсъска гласът. — Какво точно прави. И ако се опиташ да ме баламосваш, ще ти пръсна шибаната кратуна.

Чад я увери, че единственото му желание е да й сътрудничи напълно.

— Добре. А сега почвай да говориш.

И Чад заговори.

Йерусалим

В неделя сутринта Бен Рои стана рано. Описа в четири страници всички ключови моменти от случая и ги прати на Халифа. После за всеки случай потърси в Гугъл информация за автомобилната катастрофа, убила жената на Натаниел Барън. Нямаше повече подробности от онези, които вече знаеше от Натан Тират. Колата й излязла от пътя северно от Хюстън и се блъснала в телеграфен стълб. Жената умряла на място. Един очевидец твърдеше, че видял друг човек в колата малко преди катастрофата, но никой не потвърдил показанията му и подробното разследване стигнало до заключение, че става въпрос за злополука. След четирийсет минути сърфиране реши, че тази история е губене на време (целият случай като че ли бе свързан с много губене на време) и изключи компютъра. Обади се на Дов Зиски да му каже, че ще закъснее, купи букет рози от цветарницата срещу блока и отиде при Сара.

— Това пък какво трябва означава? — попита тя, когато му отвори вратата.

— Просто исках да те видя.

Той извади скритите зад гърба си цветя.

— Бях толкова зает с работа… Помислих си, че можем да закусим заедно и после да те откарам до градината.

— Трябва да съм там по обед.

— Чудесно. Значи може да прекараме сутринта заедно.

Тя го изгледа с подозрение.

— Това не е характерно за теб, Ариех.

— Какво не е характерно за мен?

— Да отсъстваш половин ден в разгара на разследване. Случило ли се е нещо? — Тонът й беше закачлив. — Хайде изплюй камъчето. Направил си нещо или искаш нещо.

— Просто искам да прекарам малко време с теб и Бубу. Липсвате ми.

Това беше самата истина. Нещо в случая — секстрафикът, загубата на Халифа — беше дръпнало някаква струна необичайно дълбоко в него. Снощи, след като се върна от Тел Авив, лежа в леглото и мисли за Сара и бебето. Искаше му се да са до него, обвиняваше се, че не са. Обикновено разследванията, особено натоварените като това, те откъсваха от хората, които обичаш най-много. А този случай като че ли го тласкаше обратно към тях. Все повече си мислеше, че наистина трябва да направят още един опит. Той трябва да направи още един опит. В края на краищата именно той беше пратил всичко по дяволите.

— Няма ли да ги вземеш? — попита той.

— Разбира се. Благодаря ти. Прекрасни са.

Тя прие цветята.

— Имам и нещо друго — рече той. — Гледай.

Извади мобилния си телефон и го размаха пред нея като фокусник. Вдигна театрално пръст и натисна копчето за изключване, съпровождайки жеста с драматично „Та-та!“. Тя избухна в смях и го прегърна, а издутият й корем се притисна в стомаха му. Изживяването бе фантастично.

— Мислех си, че по-скоро ще видя главния равин да яде коктейл от скариди, отколкото ти да направиш подобно нещо — пошегува се тя.

— Е, видя. Случват се и чудеса. Да ти приготвя ли закуска?

— Да, моля.

И той се зае. Испанският омлет мутира в бъркани яйца, а препечените филийки включиха противопожарната сигнализация в кухнята. Тя го подигра за кулинарната му некадърност, с което предизвика острия коментар, че хапе ръката, която я храни. Подобни празни дрънканици и шеги бяха неотменна част от времето им заедно и отсъствието им през последната година бе осезаемо. Господи, колко добре изглеждаше тя.

След като се нахраниха — на балкона атмосферата бе странно заредена, сякаш бяха на първа среща или нещо подобно, — той направи второ чудо за сутринта, като изми съдовете.

— Кой е този домошар, за Бога? — с шеговито изумление попита Сара.

— Аз нямам нищо общо. Сигурно някой е влязъл в къщата. По-добре набери едно нула нула.

Последва още смях. Най-прекрасният звук на света.

След това тя се излегна на дивана, а той сложи длан на корема й и усети как детето прави нещо като особено енергична серия пилатес. После, по нейно предложение, отидоха до „Мамила Мол“ да купят дрешки за бебето. Бен Рои мразеше да пазарува, в личната му класация обикалянето на магазини се нареждаше някъде до плащането на данъци. Въпреки това събра целия си кураж, доволен, че просто е с нея, ако ще това да означаваше да трамбова два часа, докато Сара оглежда безкрайните щандове с ританки и миниатюрни обувки.