Пол Зюсман - Лабиринтът на Озирис

Бен Рои призна, че не ги вижда. Не ги виждаше от самото начало, още откакто „Барън“ и трафикът се оказаха елементи от едно и също уравнение.

— Иначе би се получила хубава история — продължи Тират. — Страхотна история. „Световен гигант в областта на минното дело забъркан в своднически скандал в Светите земи“. — Прокара пръст през въздуха, сякаш проследяваше невидимо вестникарско заглавие. — Сензация като тази може да изстреля кариерата ми направо в космоса. И да ме осигури до края на живота ми.

Бен Рои го посъветва да не храни особени надежди и отпи от своя туборг. Седяха на каменна маса пред един бар на „Дизенгоф“. Бяха най-дъртите наоколо, най-малко с десетина години по-стари от всички останали. Около тях млади създания с дизайнерски дрехи пиеха дизайнерски питиета, бъбреха и се смееха, наслаждаваха се на залязващото слънце, преди да продължат към нощните клубове. Бен Рои още нямаше четирийсет, но в подобно обкръжение се чувстваше едва ли не като изкопаемо. Макар и не до такава степен като Тират, който с ясно изразеното си шкембе, кожения елек и посивяващата коса, вързана на опашка, приличаше на динозавър от някоя не особено успешна рок група от 70-те.

— А да си чувал „Барън“ да са замесени в каквато и да било съмнителна дейност? — попита той.

Тират се беше заплеснал по едно момиче от съседната маса, чиито гърди преливаха от дълбоко изрязаното деколте. Наложи се Бен Рои да повтори въпроса, за да привлече вниманието му.

— Колегата ти ме попита същото, когато ми се обади завчера — отвърна Тират и с неохота се откъсна от гледката.

— И?

— И нищо. Или поне никой нищо не е успял да надуши. Те са огромна компания, така че бих останал изненадан, ако няма нещо. Всички са такива. Малко счетоводна изобретателност, леко престъпване на някой закон за опазването на природната среда, неофициални изказвания срещу конкуренцията… Както казах и на приятеля ти, целта им е да правят пари, а не да печелят награди за най-печените симпатяги.

Тират изпи бирата си на две големи глътки и остави бутилката на масата да прави компания на предишната.

— Между другото, имаш свястно момче — добави той. — Интелигентно. Трябва да го задържиш. Току-виж ти помогнал за решаването на някой и друг случай.

Запали цигара и си взе шепа солени бадеми от купата. Погледът му отново се стрелна към момичето с дълбокото деколте.

— Няма съмнение, че „Барън“ са потайни — продължи той, като се обърна към Бен Рои. — Дори по стандартите на компании от техния калибър. Много внимателно следят имиджа си, не обичат да им се задават въпроси. И като частна корпорация, естествено, не са открити за задълбочени проверки, за разлика от акционерните дружества. Така че кой знае, може да имат няколко скелета в килерите си. Но честно казано, Ариех, не мога да си ги представя замесени в нещо като секс трафик. Или убийство. Предполагам, че биеш натам.

Повдигна вежди към Бен Рои, който не отговори, а само отпи от бирата си. Минаха две жени с армейски униформи от бригада „Гивати“, по сандали, метнали М-16 на гърба. В Йерусалим войниците бяха част от средата. Тук изпъкваха повече. Бен Рои ги погледа малко, после продължи разговора.

— „Барън“ имат политическо влияние — смени тактиката той. — Приятели на високи места.

Тират потвърди, че е така.

— Не е необичайно. Всички големи компании са успели Да се намъкнат в коридорите на властта. Изглежда обаче „Барън“ наистина имат доста сериозни връзки. С две думи — парите купуват влияние. А „Барън“ имат пари. Много пари. Доколкото знам, половината Кнесет е на заплата при тях. Половината от Конгреса също, ако се вярва на приказките.

Напъха бадемите в устата си, задъвка и дръпна от цигарата си. Бен Рои повъртя бутилката, докато мислеше как да продължи.

— Знаеш ли нещо за дейността им в Египет?

Тират не знаеше повече от онова, което вече бе казал на Дов Зиски.

— Ами голямата клечка? Жена му е била еврейка, нали?

Тират кимна и си взе още една шепа бадеми.

— Запознали се на някакво събиране в посолството във Вашингтон. Тя била културно аташе, или нещо такова. Говорят, че й пращал цветя всеки ден в продължение на година, докато не се съгласила да се омъжи за него. Умряла в автомобилна катастрофа преди време. Той така и не се съвзел от загубата.

— А синът? Дов ми каза, че бил лошо момче.

— И още как — изсумтя Тират. — Наркоман, склонност към насилие, побой над проститутки — класически материал за жълтата преса. Макар че съм чувал също, че бил много по-умен, отколкото го смятат хората, и че дрогата и изпълненията са само фасада.