Пол Зюсман - Лабиринтът на Озирис

Садек беше служил преди времето на Халифа. Халифа го беше мяркал на два пъти при официални случаи, но никога не бе разговарял с него. Знаеше обаче репутацията му. Садек беше труден човек. Не като началник Хасани и предшественика му Ехаб Али Махфуз. Те бяха трудни предимно във физически смисъл, с юмруците си. Садек беше по-скоро човек на ума, интригант и манипулатор. Докато Хасани и Махфуз, без да се замислят, запретваха ръкави и се заемаха със заподозрения, Садек предпочиташе да се спотайва в сенките и да подръпва струните, докато други си цапат ръцете. И полицаи, и цивилни се бяха страхували от него. Носеха се слухове, че по негово време държавните мъчители са нямали нито миг почивка.

Домакинът въведе Халифа в дневната — спартански обзаведена, спретната, функционална, — където им бе поднесен чай от добре облечена жена, вероятно съпругата на Садек. След като тя излезе, бившият началник се облегна в стола си и сложи чашата на коляното си. В стаята се чуваше тихият шепот на климатик; от кухнята се чуваше пукането на електрически уред за избиване на мухи. Халифа намери звука за смущаващ. Беше чувал, че електричеството е било едно от любимите средства за разпит на Садек.

— Е, инспекторе, значи се интересувате от човека без лице.

Без общи приказки, направо по същество, с едва доловимо ударение върху „инспекторе“, колкото да напомни на Халифа мястото му в йерархията. Налагаше се да внимава. Не беше разумно да се изпречва на пътя на Садек, дори и да беше пенсионер.

— Вие сте водили разследването — започна Халифа и извади по-късното досие от найлоновата торба. — Просто исках да изясня някои неща.

— Четирийсет години след събитието?

— Един приятел спомена за случая. Реших да погледна. Просто личен интерес.

Реши, че е по-добре да не споменава Бен Рои. Беше чувал, че братът на Садек е бил пленен от израелците в Рамаданската война през 1973 г., така че домакинът му едва ли би се съгласил да помага на техен детектив, било то и индиректно. Садек се взираше в него. Очите му бяха като на влечуго, сякаш не мигаха. За момент изглеждаше, че ще поиска повече подробности. За облекчение на Халифа обаче гой остави чая си и протегна ръка.

— Покажете.

Халифа се наведе и му подаде папката. Садек сложи очила и я отвори.

— Отдавна не бях виждал това — промърмори той, докато прелистваше съдържанието. — Първият ми случай, след като ме направиха старши инспектор. Доста паметно начало.

Извади една фотография и я вдигна към светлината. Тялото на Пинскър седеше облегнато в задния ъгъл на гробната камера, мумифицирано от сухия пустинен въздух. Главата беше отметната назад, кожата бе съсухрена и неестествено опъната, сякаш скелетът бе увит в мръсна опаковъчна хартия. В едната си ръка държеше кожена маска с ремъци и катарами; на мястото на лицето му имаше само равна повърхност, съвсем гладка, ако не се броят двете малки дупки на очите, лишената от устни цепка на устата и лека издутина в средата, която трябваше да е нос.

— Красавец — изсумтя Садек и върна снимката в папката. — Виждал съм доста грозни мъртъвци през годините, но този… предполагам, че сте прегледали доклада от аутопсията.

Халифа наистина го беше прегледал. Доста неприятно четиво. Освен че си беше счупил двата крака, дясната ръка и три ребра при падането в шахтата, Пинскър също така бе спукал далак и беше получил сериозни разкъсвания по тила. Въпреки раните си някак беше успял да оцелее, тъй като бе изпълзял в камерата и беше направил груби шини за счупените си крайници и превръзка на главата. Въпреки че възрастта и състоянието на тялото не позволяваха категорични заключения, според патолога англичанинът е останал жив най-малко два или три дни, преди да умре от обезводняване, загуба на кръв и вътрешни травми. Краят му определено не е бил безболезнен.

Садек затвори папката и свали очилата.

— И какви неща искате да изясните?

— Свързани са предимно с показанията на жената — отвърна Халифа и взе папката. — Въпросната мисис…

Прелисти бележките си и намери името.

— … Бауърс. В показанията й има неща, които не разбирам.

Садек вдигна чашата си, отпи и му даде знак да продължи.

— Според разказа й тя се разхождала из хълмовете със съпруга си и спряла да…

Отново се консултира с бележките си, за да цитира дословно.

— „Да свърши онова, което трябва да свърши една дама“, което вероятно означава…

— Да се изпикае.

— Именно. Изгубила опора, подхлъзнала се, затъркаляла се назад по склона и паднала в шахтата.