Пол Зюсман - Лабиринтът на Озирис

Всичко това беше много интересно. Но документът, който накара сърцето на Халифа да се разтупти бясно, беше скрит в един джоб на гърба на папката. Две страници, изписани на ръка от колега археолог на Пинскър, съпроводени от скеч на изчезналия — просто и същевременно внушително изображение на облечена в кожа фигура с лице, скрито зад някаква маска — и подписано с име, което беше повече от познато на Халифа: Хауърд Картър.

Отвори папката, извади писмото и го прочете за десети път, като се дръпна настрани, когато възрастният мъж завърши молитвата си и седна на мястото до него.

Елват ел Дибан

Луксор 14 септември 1931 г.

„Уважаеми кап. Сюлейман,

Във връзка с Вашето запитване относно мистър Самюел Пинскър, надявам се, че описаното по-долу ще Ви бъде от полза.

В нощта на изчезването на мистър Пинскър, на 12 септември, аз се оттеглих рано след вечеря с мисис Нюбъри, Лукас, Календър и Бъртън.

Малко преди десет бях събуден от мотоциклет, приближаващ откъм Дра Абу ел Нага. Скоро след това се чу чукане на външната врата, съпроводено от гласа на мистър Пинскър. Изглеждаше много пиян и крещеше несвързано пълни дивотии от рода на «Открих го, Картър» и «Цели километри». Безобразието продължи няколко минути, след което му извиках да се маха и той си замина. Не разговаряхме лице в лице.

Познавам мистър Пинскър от три години, като миналата година той работи известно време с мен и мистър Календър по укрепването на входа на гробницата на Тутанкамон. Доколкото зная, той е бил и съветник на мистър Уинлок в Деир ел Бахри, както и на мосю Шеврие в Карнак.

Макар да не обичам да бъда буден по този начин, не тая лоши чувства към мистър Пинскър и се надявам той да бъде открит в най-скоро време и в добро здраве.

Ако мога да ви бъда полезен с каквото и да било и т.н.

— Тескере.

Без да вдига глава, Халифа извади полицейската си значка и я показа. Кондукторът я погледна, изсумтя и продължи нататък. Халифа продължаваше да се взира в документа, без да обръща внимание на подозрителните погледи, които значката му предизвика у останалите пътници.

Оригинално писмо на Картър — човек не попадаше всеки ден на подобно нещо, особено с рисунка от ръката на великия археолог. Споменаването на други разкопвачи от онова време го правеше двойно по-интересно и предлагаше бегъл поглед към златната епоха на археологическите открития в Египет. Когато Халифа съобщи на куратора на Дома на Картър на западния бряг за находката, онзи едва не се втурна по жицата на телефона към него, толкова много искаше да се добере до документа.

Освен с историческото си значение, писмото беше заинтригувало Халифа най-вече с думите, които Пинскър изкрещял пред къщата на Картър в нощта на изчезването си. „Открих го, Картър. Цели километри.“ Какво означаваше това?

Отначало си помисли, че може би Пинскър говори за гробното съоръжение, в което бе намерил края си — неизвестна дотогава шахтова гробница от XVIII династия, макар и празна, несъмнено би била повод за вълнение. Може би Пинскър беше намерил шахтата и бе слязъл до дома на Картър, за да се изфука с откритието си. После се е върнал сред хълмовете и, както бил пиян, паднал в дупката. Англичанинът обаче говореше за загадъчно нещо или място, дълго „цели километри“, а това със сигурност не отговаряше на скромното съоръжение от полицейските снимки. Може би бе някакво пиянско преувеличение? Възможно, макар че „цели километри“ изглеждаше доста неподходяща хипербола. Халифа беше споделил това с куратора, но той не бе в състояние да му помогне — дори не беше чувал за Самюел Пинскър. Старият му приятел и ментор професор Мохамед ал Хабиби от музея в Кайро обаче беше чувал за него. И все пак не можа да хвърли повече светлина върху мистерията. А самият Картър бе мъртъв от 1939 г., така че нямаше как да му предложи някакво обяснение.

„Открих го, Картър. Цели километри.“

Дали това не беше връзката със случая на Бен Рои? Причината мъртвата журналистка да се е интересувала от Самюел Пинскър? Или това бе поредното гонене на вятъра, като историята с отровените кладенци на коптите? Нямаше представа. Трябваше да поговори и с други хора. Като Мари Дюфресне. Тя знаеше всичко за този период.

Това обаче можеше да почака. За момента беше намислил друго. Хвърли последен поглед на писмото, прибра го внимателно в джоба, затвори папката от 1931 г. и отвори по-късната.

Писмото за гробището Басатин естествено привлече вниманието му — Пинскър беше евреин и това предполагаше някаква поне смътна връзка с Израел. Но не това събуди интереса му. Извади тестето фотографии и ги прегледа, докато не намери една от дъното на шахтовата гробница — прашен правоъгълник в камъка, наполовина скрит от клони и вейки.