Пол Зюсман - Лабиринтът на Озирис

Стигна селището за по-малко от осем минути, като измина последните четиристотин метра на спринт. Светлините на Тамар бяха угасени — явно си беше легнала рано. Фаз, ако можеше да се съди по призрачните сивкави отблясъци от прозореца, беше, както винаги, в техническата стая, приведен пред някой монитор и бродещ из дебрите на кибер пространството. Фаз беше черната овца — със смесен арабско-израелски произход, навъсен, затворен. Технически гений, един от най-добрите хакери в бизнеса, така че фактът, че рядко казваше нещо, нямаше значение. Всички бяха полезни по свой начин. Той можеше да прониква в чужди компютри, да заразява с вируси и да използва оръжие. Това бе единственото, което имаше значение. В края на краищата никой не се беше включил в групата, за да си приказва с останалите.

Облегна се на стената до един от джиповете и разтри прасците си, като дишаше дълбоко, после надникна в техническата стая. Фаз седеше с гръб към нея, приковал поглед към екрана. Около главата му имаше ореол от цигарен дим.

— Има ли нещо?

Той протегна ръка настрани и обърна палец надолу като римски император, решаващ съдбата на победен гладиатор. Това беше жестът му през последните шест дни, откакто се разчу за убийството и те бяха проникнали в централния компютър на израелската полиция, за да следят разследването. Каквото и друго, да правеха, глупаците в сини униформи определено не се приближаваха до извършителя.

— „Барън“?

Отново палец надолу.

— Сигурен?

— Да.

По-подробен отговор от Фаз едва ли можеше да се получи. Тя му каза да продължава, излезе и прекоси двора до своето жилище, където се съблече и влезе под душа. Дръпна завесата, завъртя кранчетата и пристъпи напред, без да чака водата да се стопли. Отметна глава и остави струите да заиграят по лицето и гърдите й. Мина една минута. Внезапно тя се напрегна и рязко се обърна, когато от другата страна на матовата завеса се появи силует. Вдигна инстинктивно юмруци, но ги отпусна, когато чу гласа на Тамар.

— Аз съм. Не беше заключено.

Тя дръпна завесата, без да се опитва да скрие голотата си. Тамар стоеше от другата страна — стройна, тъмнокожа, с късо подстригана коса и торбеста бяла тениска, спускаща се почти до коленете й.

— Добре ли си? — нежно попита тя.

Дина кимна.

— Безпокоях се за теб.

— Нищо ми няма.

— Наистина ли?

— Наистина.

Стояха една срещу друга, водата продължаваше да шурти по главата и гърба й и да пръска по плочките на банята. После тя се усмихна и отстъпи встрани. Тамар съблече тениската си през главата, разкривайки малки стегнати гърди и малък черен кичур косми между бедрата си. Пристъпи под душа и се прегърнаха.

— Ще ги пипнем, Дина. Обещавам ти, ще ги пипнем.

Тя не каза нищо, само дръпна завесата с една ръка, докато с другата галеше косата на приятелката си и я привличаше към себе си.

Не забелязаха камерата в отдушника над душа. Нямаше да я забележат, дори да гледаха право към нея. Беше прекалено добре скрита. Като всички други камери. Наблюдателят гледаше, без никой да подозира.

Египет, между Луксор и Кена

Юсуф Халифа дръпна от цигарата си и се загледа през прозореца. Влакът бавно се клатушкаше на север. Покрай него се точеха кирпичени села, ниви с царевица и захарна тръстика, касапско магазинче със зловещо провесено шкембе и отрязани овчи глави. В един момент влакът спря и пред погледа на Халифа се появи група момчета, които си играеха на импровизиран сал насред напоителен канал. Той се вцепени, като едва потисна желанието да подаде глава навън и да им изкрещи да се махат от водата. Беше мъка — всяко напомняне беше мъка — и Халифа въздъхна с облекчение, когато влакът се разтресе и потегли, а сцената остана някъде назад. Дръпна за последен път от цигарата и угаси фаса в подметката си, като внимаваше да не пречи на възрастния мъж, който изпълняваше обедния си салат на пода пред него.

Във фермата на Атия нямаше нови произшествия. Халифа все още чакаше от Омар резултатите от анализа на водата, но вече започваше да приема, че началник Хасани е прав и цялото начинание е гонене на вятъра. Беше пуснал неколцина агенти да душат за изчезналите блокове талатат от Карнак и историите за дилърите на дрога в Сук, които се оказаха тъкмо това — истории. Иначе бюрото му беше чисто и тъй като началникът и повечето в участъка бяха изцяло заети с откриването на музея в Долината на царете, той беше свободен да поразрови това-онова за Бен Рои, без никой да му обръща внимание.